Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Щом зае мястото си до Кладенеца, пеенето от дълбините на Стормспайк се засили. Безсветлинните по свой неразбираем, нечовешки начин приветстваха завръщането й към нейния покрит със скреж трон. С изключение на самата Утук'ку, Залата на Арфата беше пуста, въпреки че единствена мисъл или трепване на ръката й биха издигнали гъсталак от проблясващи копия, стиснати в бледи ръце.

Тя вдигна дългите си пръсти към слепоочията на маската си и се вторачи в танцуващата колона пара, която висеше над Кладенеца. Арфата, с местещи се неточни очертания, проблясваше в пурпурно, жълто и виолетово. Присъствието на Инелуки беше нямо. Той беше започнал да се затваря в себе си, изсмукваше сили от някакъв върховен източник, който го подхранваше, както въздухът — пламъка на свещ. Подготвяше се за голямото изпитание, което скоро щеше да дойде.

Въпреки че до известна степен беше облекчение да е свободна от неговите изгарящи, гневни мисли — мисли, които често бяха неразбираеми дори за Утук'ку, освен като някакъв облак от омраза и силни желания — все пак устните на Кралицата на норните се стиснаха в тънка черта на недоволство зад блестящата й маска. Нещата, които бе видяла в света на сънищата, я тревожеха. Въпреки машинациите, които бе пуснала в ход, тя не беше изцяло доволна. Щеше да е малко по-леко да ги сподели с онова, което се бе съсредоточило в сърцето на Кладенеца, но това нямаше да стане. Най-голямата част на Инелуки щеше да отсъства чак до последните дни, когато щеше да се издигне Звездата на Завоевателя.

Безцветните очи на Утук'ку изведнъж се свиха. Някъде по края на големия гоблен от сила и сънища, който се тъчеше в Кладенеца, нещо се беше раздвижило по неочакван начин. Кралицата на норните обърна погледа си навътре, остави съзнанието си да се разшири и опипа нишките на деликатно изплетената си паяжина, безбройните линии на намерения, пресмятания и съдби. Ето го: друго разкъсване на грижливата й работа.

Въздишка, лека като кадифения ветрец край крило на прилеп, се отрони от устните на Утук'ку. Пеенето на Безсветлинните се препъна за момент от вълната раздразнение, която се изливаше от господарката на Стормспайк, но след малко гласовете им се извисиха отново, неясни и ликуващи. Беше само някой, който любителски се занимаваше с някой от Свидетелите — хлапак, дори и да беше от потеклото на Родената на кораб Амерасу. Тя щеше да се отнесе с нахалника както подобава. Тази вреда също можеше да се поправи. Щеше да изисква само малко повече съсредоточаване от нейна страна, малко повече от напрегнатата й мисъл — но щеше да бъде поправена. Тя беше уморена, но не чак толкова.