По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Майката ахна и сълзите й бликнаха. Бащата прие радостната вест по-сдържано, както подобава на офицер, но очите му го издадоха, когато ги вдигна към небето, а устните му прошепнаха някакви неразбираеми молитви на арабски. После грабна ръката на лекаря и черните му очи се впиха в умореното му лице.
— Никога няма да забравя какво направихте за нея — прошепна генералът.
Сега Макгрегър трябваше да отиде в стаята на Салех, но съзнателно отлагаше тъжния миг. Излезе от стаята на Сохайла и пое по коридора. Щом обаче прекрачи прага, веднага разбра, че е претърпял поражение. Санитарите, в отсъствието на лекуващия лекар, бяха вързали китките на пациента с въжета за леглото. Очевидно болестта бе засегнала главния мозък. Деменцията също беше сред симптомите, причинявани от еболата, при това доста милостив симптом. В очите на Салех, приковани към невидима точка в тавана, липсваше жизнена искра. Сестрата се суетеше около лекаря с температурната диаграма в ръце, но и без нея Макгрегър разбираше, че състоянието на Салех е безнадеждно. Все пак хвърли един бегъл поглед на диаграмата, сви недоволно устни и предписа да увеличат морфина. При подобно състояние на пациента грижите на персонала нямаха особен ефект. Една победа и една загуба, и ако можеше да избира кой да се спаси и кой да загине, какво би избрал? С нищо не бе успял да помогне на Салех, освен да облекчи последните му дни. Лекарят излезе от стаята, смъкна предпазната маска от лицето си и потънал в мисли, се отправи към кабинета си.
32.
НЕКА СЕ ВЪРНЕМ НАЗАД
— Не, не мога да ви дам снимката, нито пък мога да ви разреша да я копирате на ксерокс. Единственото, което мога да направя за вас, е да ви разреша да й хвърлите един поглед. — Той му подаде снимката. Още преди да отвори сейфа, благоразумно бе нахлузил памучни ръкавици, а сега подаде един чифт и на Том Донър. — Заради отпечатъците — тихо обясни той.
— Дали това е снимката, която търся? — Беше черно-бяла, гланцирана, без печат от фотоателие.
— Това е съветска атомна подводница, този мъж на мостика е Джак Райън. Може би забелязахте, че е облечен в униформа на офицер от ВМС на САЩ. Това е документ за една от тайните операции на ЦРУ, проведена заедно с Военноморските сили на САЩ, поради което притежаваме екземпляр от този фотодокумент, заедно с пълното досие на акцията. Успяхме да заблудим руснаците, че подводницата им се е взривила и е потънала някъде между Флорида и Бермудския архипелаг. Не е изключено още да вярват в тази версия. Или поне да се преструват, че ни вярват.
— А къде е сега тази подводница? — попита Донър.
— Потопиха я преди година край бреговете на Пуерто Рико — обясни офицерът от ЦРУ.
— Защо точно там?
— Защото там е най-дълбоката точка на Атлантическия океан, която същевременно е не много далеч от нашето източно крайбрежие — всичко на всичко пет морски мили. Така че никой не може да се захване с подводни издирвателни операции в този район, без да узнаем за тях.
— Да, сега си спомних! — тържествуващо прошепна Донър. — Боже мой, кога изтекоха толкова години? Тогава руснаците бяха започнали широкомащабно морско учение, тъкмо под носа ни, и ние, разбира се, вдигнахме шум до Бога. И те май наистина бяха изгубили една от своите подводници, нали…
— Не една, а две. — От папката се появи още една фотография. — Погледнете колко зле е ударен носът на тази подводница. „Червеният Октомври“ връхлетя върху една друга руска подводница и успя да я потопи недалеч от брега на Северна Каролина. Още лежи там на дъното.
— И това все още се пази в най-строга тайна? — удиви се опитният журналист, посветил много години на ровене в хиляди документи, за да изтръгва с труд и упорство компрометиращи факти от правителствените архиви.
— Райън винаги е умеел да потулва следите. — На бюрото се появи още една снимка. На нея се виждаше мъж в моряшка униформа, с отличителните знаци на руския военен флот, проснат на носилка. — Райън го е застрелял. За награда получи първото си отличие като офицер от секретните служби. Предполагам, че не очаква от нас да се осмелим да му припомним този грижливо потулван факт от биографията му. Макар че не е толкова трудно да го накараме да коригира това свое мнение, нали?
— Райън е убиец?
— Не. — Офицерът от ЦРУ явно не държеше да се стига чак до толкова дръзко и крайно обвинение. — Според официалната версия за инцидента това си е била най-обикновена престрелка, при която са пострадали и други хора, тоест имало е още двама ранени, а Райън е бил в състояние на самозащита. Поне така е документирано в тази папка, обаче…