Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Нинив преглътна буцата в гърлото си и вдиша хрипливо — знаеше, че още не е свършило.
Вдигнала ръце над главата си, Елейн изведнъж се превъртя на странично колело по въжето, черните й къдрици се развяха, обутите в снежнобяло крачета блеснаха на слънцето. Нинив изхълца и стисна мишницата на Лука. Само след секунди стигна другата платформа, стъпалата й тупнаха на дъските и тя едва се задържа на площадката.
— Какво има? — промърмори той сред хилядогласното ахкане от страна на тълпата. — Виждала си я да го прави всяка вечер след Сиенда.
— Разбира се — отвърна тя немощно. Приковала очи в Елейн, тя почти не усети ръката му на кръста си, или поне не достатъчно, за да направи нещо. Беше се опитала да уговори Елейн да се престори, че си е изкълчила глезена, но тя настоя, че след толкова упражнения със Силата повече нямала нужда от нея. Джюйлин можеше и да няма — определено нямаше, — но Елейн не беше се катерила като него нощем по покривите.
Страничните колелета обратно минаха гладко, както и приземяването, но Нинив не отмести поглед, нито пусна ръкава на Лука. След поредната, като че ли неизбежна пауза за овации, Елейн се върна на въжето за още превъртания, след което последва продължителна стойка на ръце, при която тя се изпъна нагоре като кама, с насочени към небето пръстчета на краката. И задно салто, при което тълпата ахна уплашена, а тя залитна и едва успя да запази равновесие. Том Мерилин я беше научил на това, както и на стойката на ръце.
С ъгъла на окото си Нинив мерна Том — той се беше втренчил в Елейн и се беше надул от гордост като петел. И беше готов да се втурне напред и да я хване, ако падне. Ако наистина вземеше, че падне, поне отчасти щеше да е виновен и той. Изобщо не трябваше да я учи на тези работи!
Още едно преминаване на странично колело и белите крака се запремятаха, блеснали под слънцето, по-бързо отпреди. Преминаване, за което Нинив не знаеше! Щеше да изкорми Лука, ако той не промърмори ядосано, че добавките на Елейн към изпълнението заради едните овации били най-добрият начин да си счупи врата. Още една пауза за последна поза и нови овации, след което Елейн най-после благоволи да слезе на земята.
Тълпата с викове се понесе към нея. Наоколо й мигом се появиха Лука с четирима от конегледачите с тояги в ръцете, сякаш докарани от Силата, но Том все пак изпревари всички, въпреки куцането си.
Нинив заподскача на място и едва успя да зърне Елейн през главите на множеството. Момичето никак не изглеждаше уплашено или стреснато от всичките тези махащи се и протягащи се да я пипнат ръце. Вдигнала глава, с лице зачервено от усилието, Елейн въпреки всичко успя да си придаде хладно царствена елегантност, докато я отвеждаха. Как успяваше да го постигне в това облекло, Нинив не можеше да си представи.
— Лице като на проклета кралица — промърмори едноокият. Той не беше хукнал с другите, а бе оставил потокът да се отлее край него. Облечен в грубо палто от тъмносива вълна, той определено изглеждаше достатъчно стабилен, за да не се бои, че могат да го съборят и стъпчат. И като че ли беше готов да си извади меча. — Да ме изгори дано като последния гламав селяк, ама е храбра, проклетницата му ниедна, като проклета кралица.
Нинив го зяпна, докато се измъкваше през тълпата, и не заради безобразния език. Или по-скоро — отчасти и заради него. Чак сега си спомни къде го беше виждала — едноок мъж с перчем, който не можеше и две изречения да каже без поне едно люто проклятие.
Забравила за Елейн — тя вече беше в безопасност — Нинив си запробива път през тълпата към него.
Глава 38
Старо познанство
Нинив изгуби известно време, докато го настигне: едноокият се спираше съвсем за кратко, задържа се малко повече при голямата змия и лъвовете, докато не стигна до глиганоконете. Сигурно ги беше виждал и по-рано, разположени до входа за зрители. Всеки път когато с’редит се изправеха на задните си крака, както бяха сега, бивните на възрастните животни щръкваха над платнената ограда и натискът отвън се увеличаваше още.
Под една широка червена табела с изписано със златни букви от двете страни ВАЛАН ЛУКА, двама конегледачи събираха пари за вход от хората, напиращи през оградения с дебели въжета вход — монетите се пускаха в двете прозрачни стъклени кани в ръцете им — и двете дебели и напукани; Лука никога нямаше да хвърли пари за нещо по-добро — за да могат двамата да виждат, че парите са колкото трябва, без да ги пипат. Щом каните се напълнеха, монетите се изсипваха през един отвор в обкован с желязо сандък, толкова здраво затегнат с вериги, че сигурно Петра ги беше стегнал, и то преди да бъде изсипан първият сребърен петак. Други двама конегледачи — мъже с широки рамене и вид на улични побойници — стояха наблизо със здрави сопи в ръце, за да поддържат ред сред тълпата. И също така да държат под око събирачите на пари, предположи Нинив. Лука не беше от доверчивите, особено когато ставаше въпрос за пари. По-скоро беше стиснат като овчи задник. Толкова стиснат човек не беше срещала.