Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Я да видим какво има тук… — Джими отмести един камък в стената.
— Но откъде знаете къде да търсите? — попита Малар.
— Дядо е живял доста време из каналите. — Джими се обърна към Малар. — Работеше към градската управа.
— Каналджия?
— И това също — каза Джими. — Както и да е, той ми каза, че като влезеш през някой апашки вход в града, свиваш на първата пресечка, после надясно, и на десет крачки пак вдясно ще намериш хранилище. Изглежда, Шегаджиите са се погрижили, ако ги подгонят в тъмното, да могат да си намерят осветление и други необходими неща. — Махна с ръка към скривалището. — Виж. Въже. Лост. Кама и факли.
— Фенер щеше да е по-добре — каза Малар.
— Вярно — съгласи се Джими, — но след като няма, трябва да се задоволим с каквото имаме. Може да са останали и други хранилища и в някое да намерим и фенер. — Огледа се и възкликна: — О, богове!
— Какво? — попита Малар.
— Страхотна мръсотия!
— Сър, та това е канал — отвърна му раздразнено Малар.
— Знам. Но виж стените и водата.
Малар чак сега разбра какво има предвид Джими. Очаквал беше покрити с мъх камъни и мръсна вода, но не и че всичко ще е покрито със сажди.
— Май ще трябва да се окъпем преди да излезем горе, господарю, иначе със сигурност ще бием на очи.
Джими го погледна и изсумтя:
— Ако и аз съм се чесал по брадичката като теб, сигурно приличам на коминочистач.
— Пооцапали сте се, млади господарю, така си е.
— Е, никой не е казвал, че ще е лесно.
И тръгна напред, а Малар измърмори зад него:
— И никой не е казвал и че ще е невъзможно.
Даш кимна и Густаф скочи зад големия камък, който се мъчеха да преместят, и се скри от очите на стражите. Извади чирепа, който бе държал от два дни скрит под ризата си, и бързо застърга по едно от въжетата на мрежата, с която вдигаха камъните.
Въжената мрежа беше наистина хитро измислена. Подпъхваха я под камъка, връзваха я за краищата и мъжете вдигаха камъка с помощта на лостове, после бързо прекарваха под него две въжета на втора повдигаща мрежа. След като камъкът се озовеше над желаното място, двете въжета се махаха, камъкът се снишаваше на около педя, мрежата се издърпваше и го пускаха. Даш знаеше, че опитна група зидари може да направи това с точност до частица от свивката на пръста. Хората от неговата група бяха доволни, ако наместеха камъка макар и на цяла свивка от желаната точност. Единствените зидари в Крондор бяха от инженерните части на Дуко и срещаха големи трудности с езика с повечето работници.
Густаф излезе иззад камъка и кимна на Даш.
— Дърпай — ревна той.
Двама от мъжете приготвиха въжетата, които трябваше да пъхнат под камъка, а Даш отстъпи назад и загледа. Камъкът се повдигна на две стъпки във въздуха, а после изведнъж се килна и се чу трясък. Въжето, което Густаф бе прерязал, се беше скъсало и сега камъкът висеше на няколко стъпки от повърхността и бавно се въртеше. Двамата мъже, които държаха другите въжета, се дръпнаха.
— Пускай! — извика някой отдолу и тежкият камък се спусна.
— Не! — извика старшият, но много късно — мъжете, които трябваше бавно да снишат камъка, вече бяха пуснали въжетата. Вместо кротко да се намести на ръба на стената, грамадата отскочи, залитна и точно както се беше надявал Даш, падна надолу.
— Пази се! — викна някой до него и мъжете се пръснаха.
— Давай — каза Даш на Густаф в настъпилата бъркотия.
Изтичаха покрай пазача, загледал слисан как грамадата пада надолу.
Даш, Густаф и още неколцина души забързаха по стъпалата, уж с намерение да помогнат на хората долу. Но при основата на стената Даш бързо сви вдясно в една малка пролука в зида. Останалите се шмугнаха след него.
Древната крепостна стена на Крондор на места беше куха, за складиране на зърно, вода и оръжия при обсада. Много от тези стари складови помещения бяха използвани в последната война, но няколко бяха останали празни.
Даш бе изчакал цяла седмица, докато намери този склад — идеален изход от пленничеството, ако бе преценил добре. Тук имаше или вход към някой канал, или проход към друг изоставен склад. Единствената опасност беше, ако ги хванеха, докато се крият в това помещение, или ако проходът беше затворен от срутена зидария. Щяха да забележат липсата им при преброяването, правено при всяка почивка за хранене, а то бе само след час.
В сумрака беше трудно да се намери входът, но Даш успя. Под дебелия пласт пепел и прах имаше дървена платформа — да пази чувалите със зърно от влажните камъни. Под нея имаше отвор, покрит с желязна решетка.