Среднощният диамант [bg]

Потеглихме от Кълвър, пристанищен град на Западния бряг на Осфрид, в студен и бурен ден. Сива вода се плискаше на кейовете пред нас, а чайките грачеха и кръжаха в небето. Толкова приличаше на града, където бях слязла на суша в другия край на страната, че изпитах кратко усещане за дежа вю. В онзи ден пътувах с брат си. Тази сутрин стоях с двете приятелки, които чувствах като сестри — и които все още не се бяха помирили помежду си.

— Наистина ли очакват от нас да прекараме два месеца в компанията на тези моряци? — запита Тамзин, сбърчвайки нос, когато няколко от тях минаха покрай нас с някакви товари. Демонстративно говореше на мен, макар че Аделейд стоеше точно до нас.

Оглеждах минаващите моряци няколко минути, преди да отговоря. Някои от работниците на дневна надница, които мистрес Мастърсън често наемаше, бяха доведени да помогнат, но познатият ми от Флатландс, изглежда, не беше сред тях. Обърнах се обратно към Тамзин и се опитах да запазя непринуден тон:

— Да не искаш да кажеш, че не си се натъквала на моряци, когато си излизала да доставяш готово пране?

— Е, разбира се, че да. Но онова беше тогава. Това е сега. В много различно положение съм. Едва ли бих се свързвала с такива като тях в последно време.

— Не се безпокой — казах. — Не е като да ти се налага да делиш стая с тях. А някой трябва да управлява кораба.

— Особено след като аз нямам никакви мореплавателски познания — отбеляза Аделейд, горчиво припомняйки резкия отговор на Джаспър, когато го беше попитала за зимните бури.

Тамзин точно се канеше да отвърне, а после си спомни, че думите бяха изречени от Аделейд. Завъртя се, обръщайки гръб на двете ни, и загледа как мъжете продължават да товарят кораба. Аделейд въздъхна.

Щяхме да пътуваме за Адория с два кораба — Добра надежда и Сивата чайка. Всеки кораб щеше да превозва половината момичета, както и всевъзможни стоки, които Джаспър планираше да продаде. С нас отиваха още няколко други пасажери и товари, така че явно не бяхме единствените, готови да рискуват зимно прекосяване на океана.

— Когато пристигнете, ще бъдете в умелите ръце на мистрес Кълпепър — каза мистрес Мастърсън, говорейки високо, за да надвика вятъра. Пристегна тъмния си шал около тесните си рамене. — Тя ръководи нещата от адорийска страна и ще се грижи за вас.

Тя и отговорничките на другите имения стояха наблизо и всичките бързаха да ни посъветват да избягваме моряците и да не забравяме обноските си в Адория. Придружаваха ни само някои от отговорничките на къщите. Мистрес Мастърсън не беше сред тях. Вместо това за доброто ни поведение на борда на Добра надежда щеше да следи отговорничката на Дънфорд госпожица Брадли, която ми се струваше доста мила.