![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Тъй, тъй — каза тя, оглеждайки внимателно фигурата ми, — ти определено се открояваш.
— Аз… съжалявам, какво?
Тя посочи към гърдите ми с една мостра от червена коприна:
— Можеш добре да запълниш един корсет, спор няма. Налага се да правим чудеса с някои от тези момичета, за да изглежда, че в деколтето им изобщо има нещо. Но ти имаш точно каквото трябва, и можем да го подчертаем. Там носят по-ниско изрязани деколтета, знаеш ли.
— Хм, аа, благодаря? Но съм сигурна, че има други… тоест, искам да кажа, всички знаят, че Ингрид… — Не можах да довърша.
— Онази ей там ли? О, да. Всъщност трябва да „свием“ бюста й. Твърде много, ако можеш да го повярваш. И е толкова ниска, че изглежда небалансирано — сякаш ще падне. Ти имаш достатъчно, за да ловиш окото, и си достатъчно висока и слаба, че всички пропорции да се получат съвършено.
Бях твърде унизена, за да реагирам.
— Не гледай така — каза тя. — Няма да правим нищо непристойно, но работата ми е да извлека възможно най-много от това, което имат всички. Ще ми благодариш по-късно.
— Какъв ден — казах на съквартирантките си, когато най-сетне ми бе позволено да се прибера на сигурно място в спалнята си. Тамзин се беше утешила с мисълта за повторно явяване на изпитите и сега преливаше от енергия. — Всичко това не ви ли… смути дори малко? — попитах. Беше ми непоносимо да им разкажа за подробния анализ, който госпожица Гарисън бе направила на съдържанието на деколтето ми. Дори само като си спомнех за това, се присвивах от неудобство.
— Родена съм за това — заяви Тамзин. — Единствената смущаваща част беше, че носех синьо, а не зелено.
Аделейд, изпънала се на леглото си, въздъхна раздразнено:
— Зелено, синьо. Не е въпрос на живот и смърт. Изражението на Тамзин говореше друго:
— Лесно ти е да го кажеш, госпожице Аметист. Изглеждаш зашеметяващо в лилаво. Имаш късмет с мястото си в класацията.
Аделейд не отговори и осъзнах, че сигурно не е споменала плановете си да се яви повторно на изпитите.
Тамзин скоро научи за тези планове, когато следващата седмица и двете с Аделейд дойдоха да се явят повторно заедно с няколко други момичета. Тамзин беше смутена особено когато откри, че Аделейд искаше да положи отново всички изпити, не само по няколко предмета. Това, което всъщност ме шокира най-много, беше да видя как Аделейд учи също толкова прилежно като Тамзин.
През времето, когато ставаше това, единствените ми истински задължения бяха да се явявам на пробите за дрехи. Броят на прекрасните ми червени тоалети се увеличаваше ден след ден и едновременно с факта, че бях зашеметена от великолепието, просто не можех да се примиря колко висока бе цената на всичко. Една рокля щеше да ни изхрани за месеци наред в Осфро.
— Как могат да си позволят всичко това? — попитах госпожица Гарисън в един момент. — Цените на договора ни всъщност покриват ли разноските за дрехите и пътуването до Адория?
— Всъщност да. А после господин Джаспър си връща дори повече от вложените пари, като или продава роклите ви, или използва отново материалите за момичетата през следващата година. — Тя вдигна поглед от подгъва, който поправяше, за да огледа алената кадифена рокля, която носех. Тя се смъкваше леко от рамото и блестеше от мънистена украса. — Макар че господин Чарлс настоява всяко момиче да задържи една, ако иска, за сватбата си. Тази би била отлична.
— Що за човек е господин Чарлс? — Рядко чувахме нещо за брата и партньора на Джаспър.
— Има по-мек характер. Мисля, че господин Джаспър би се разпореждал повече с него, но господин Чарлс влезе в това начинание с много, много повече пари. Покойната му съпруга беше някаква наследница.
— А съпругата на господин Джаспър? Никой не я споменава.
— Госпожа Торн? Последно чух, че живее в Мъртъншър. Говорят, че това е, защото там климатът е по-добър за здравето й, отколкото градският въздух. — Госпожица Гарисън снижи тон до заговорнически шепот. — Но между нас казано, мисля, че на нея и господин Джаспър просто им е по-приятно да са заедно… когато не са заедно. Предполагам, че при някои бракове така се получава по-добре.
— Предполагам — промърморих, мислейки за собственото си бъдеще.
Няколко дни по-късно резултатите излязоха и Джаспър и мистрес Мастърсън ни повикаха отново в библиотеката. И двамата имаха зашеметени изражения. Дори не забелязаха, когато Седрик се вмъкна със закъснение и застана до тях.