Среднощният диамант [bg]

Тамзин не показа радост, че се е добрала до мечтания цвят.

— Но… ако класацията се е изместила с едно място надолу, тогава това означава… че съм четвърта.

— Да — каза мистрес Мастърсън.

— Като смарагд ще си направо ослепителна — каза Джаспър на Тамзин. — Дори и да не те канят на всички елитни празненства, знам, че ще бъдеш много търсена. Гордея се с теб. Гордея се с всичките си момичета — макар да изглежда, че синът ми успя да открие най-добрия скъпоценен камък през този сезон.

Ако се съди по шокираното изражение на Седрик, явно не беше уведомен предварително за тази нова класация.

Мистрес Мастърсън пусна останалите да си вървят, но задържа Аделейд. Горе единствената тема, която всички можеха да обсъждат, беше безпрецедентната промяна. Пренебрегнах всички въпроси, които се посипаха като дъжд върху мен, и отведох видимо съкрушената Тамзин насаме в нашата стая.

Тя седна на леглото си със сключени в скута ръце. Винаги беше имала светла кожа, но бледността, която видях сега, ме накара да се разтревожа, че ще припадне.

— Тамзин…

— Как? — попита тя меко и вдигна към мен поглед с огромни очи. Блестяха от неизплакани сълзи. — Как изобщо е възможно? Дадох всичко, всичко от себе си. Работих упорито. Учих усърдно.

Седнах до нея.

— Разбира се, че се постара. Просто Аделейд учеше… Не можах да довърша, осъзнавайки колко глупаво щях да прозвуча.

— …учеше по-усърдно от мен? — допълни Тамзин. — И двете знаем, че не е вярно. А с мечтите ми е свършено.

— Разбира се, че не е! — Тази разтърсена, унила Тамзин ме смущаваше много повече, отколкото пламенната и темпераментна, която обикновено виждах.

Тя си пое дълбоко дъх:

— Мира, за някои от тези момичета попадането им тук е сбъдната мечта. Покрив над главите им. Изобилна храна. Всички онези рокли. Но нищо от това всъщност нямаше значение за мен. Искам да кажа, всичко ми харесваше, да, но за мен не беше лесно да дойда тук. В някои дни е истинска агония. Да бъда далече от града, означаваше…

Аделейд отвори вратата и всяка следа от унилото момиче до мен се изпари. Тамзин в миг скочи на крака с изпълнено с гняв изражение.

— Какво направи? — запита настоятелно тя. Аделейд трепна.

— Аз, ъм, не съм сигурна какво имаш предвид.

— По дяволите, сигурна си и още как! Всичко това някаква шега ли беше? Представяш се посредствено, а накрая връхлиташ и смазваш всички останали? — Когато Аделейд не отговори, Тамзин упорито продължи: — Как го направи? Как постигна съвършени резултати по всичко?