Среднощният диамант [bg]

Дори Тамзин осъзна, че е прекалила.

— Да, мистрес Мастърсън. Извинявайте. Но мога да се явя отново на изпитите, на които съм се представила слабо, нали?

— Да, разбира се. Всяко момиче може. Въпреки че, ще бъда честна, при резултат от деветдесет и девет процента няма кой знае какво друго за постигане.

Тамзин гордо вдигна брадичка:

— Съвършенство.

— Горката Тамзин — промърморих. Не ми харесваше да виждам приятелката си разстроена, но беше трудно да й съчувствам твърде много. Никой не можеше да се съмнява в съвършенството й и въпреки че момичетата на първите три места в класацията посещаваха повече изтънчени събития, знаех, че за Тамзин няма да е трудно да се среща с елитни мъже. Когато Аделейд не отвърна, хвърлих поглед към нея и я видях да гледа мистрес Мастърсън със замислено изражение.

— Аз също ще попитам дали мога да се явя повторно на изпитите — каза най-накрая Аделейд.

— Наистина ли? — Изражението й беше твърде сериозно, за да заподозра, че се шегува, но не можех да си представя, че би искала да се подложи отново на целия този стрес. — Класира се по средата. Това не е зле.

Аделейд просто сви рамене и се приближи до мистрес Мастърсън, за да привлече вниманието й. Някой ме подръпна за ръкава и открих една от помощничките на модистката да стои до мен.

— Ти си Мирабел, нали? — Тя вдигна наръч златисти и жълти платове от всевъзможни материи и нюанси. — Дойдох да ти взема мярка. Определиха те като топаз.

Платовете изглеждаха толкова нереални, че се страхувах да ги докосна. Благоговеех пред дрехите, които бяхме носили досега в Блу Спринг, но това беше цяло ново ниво. Това беше нещо, сякаш излязло от книга с приказки. Шивачката точно беше свършила с измерването на талията ми, когато госпожица Гарисън се приближи и цъкна раздразнено с език.

— Няма да стане. Това изобщо няма да стане. Мистрес Мастърсън, която бе дочула думите й, дойде при нас:

— Какво става?

Госпожица Гарисън посочи с жест към един топ златисто кадифе, който държах:

— Не може да носи такива жълти нюанси с този маслинен цвят на кожата. Да изглежда болна ли искате? Кожата й е безупречна. Трябва да я подчертаете и да смените скъпоценния й камък. Дайте й по-наситен цвят. Или дори по-ярък.

След още увещания шивачката убеди Джаспър и мистрес Мастърсън да ми дадат мотив на гранат и да ме облекат в червени нюанси. Клара, която бе определена като гранат преди това, мразеше жълто и ме изгледа с открито презрение. Запазих гордо изражение, докато чух Джаспър да казва:

— Гранатът не е много повече от обикновен камък, така че може да е подходящ.

Следобедът се превърна в безкраен вихър. Заедно с мерките ни госпожица Гарисън преценяваше всевъзможни детайли. Беше донесла повече мостри от платове във всяка разцветка, отколкото й бяха нужни, и трябваше да налучква какво ще изглежда най-добре в комплекта от тоалети на всяко момиче. Обвиваше ни в копринени и кадифени платове, съчетавайки ги със скъпоценни камъни и бижута, от които ми се завиваше свят. Дори си водеше записки за лицата и фигурите ни, за да определи какви видове деколтета и ръкави щяха да ни „отварят“ най-много.