Конан Непобедимия [bg]

— А, значи искаш награда! — Тя едва се сдържаше да не заплаче. — Деркето да те порази, миризливо варварско изчадие!

— За втори път ме наричаш така — каза той мрачно. — Онова, което искам, е да се закълнеш в Деркето, понеже те чух да споменаваш името на богинята на любовта и смъртта. Искам да дадеш клетва, че никога повече устата ти няма да произнесе груба дума по мой адрес и още — че никога няма да вдигнеш ръка с оръжие срещу мене.

— Космат глупак! Варварин, нагазил в конски фъшкии! Мислиш си, че може да ме принудиш да…

Мъжът я прекъсна.

— Ръката ми се изпотява. Няма да мога да те изчакам още дълго. Глезенът ти ще се изплъзне от пръстите ми. — Отговори му ненарушавано от нищо мълчание. — А може пък да ми омръзне да чакам.

— Ще се закълна. — Гласът й изведнъж бе станал мек и нежно прелъстителен. — Изтеглѝ ме горе, тогава ще падна на колене и ще се закълна в каквото поискаш.

— Първо се закълни — отвърна й той. — Ще ми бъде извънредно неприятно, ако ми се наложи отново да те спускам в кладенеца. Още повече много ми харесва да те наблюдавам така. Гледката ми харесва. — Стори му се, че долови звука от удара на безсилния й малък юмрук по стената на кладенеца. Кимериецът се усмихна.

— Ти, недоверчива маймуно! — изръмжа тя, възвърнала си предишната свирепост. — Добре тогава. Кълна се в Деркето, че няма да произнасям груба дума по твой адрес, нито ще вдигна ръка с оръжие против тебе. Кълна се. Доволен ли си?

Той я измъкна от кладенеца, после я пусна и тялото й се изтърси върху коравата земя с глухо тупване и цял ураган от сумтене.

— Ти… — Тя прехапа устни и му хвърли убийствен поглед. — Не трябваше да бъдеш толкова груб — каза тя с равен той. Вместо да й отговори, той отпаса колана си и подпря ножницата на ръба на кладенеца. — Какво… какво правиш?

— Ти спомена нещо за награда. — И кимериецът свали тесния си панталон. — Понеже се съмнявам, че някога от устата ти ще излезе благодарствена дума, ще си взема сам наградата, която ми се полага.

— Значи в края на краищата ти не си нещо повече от нещастен изнасилвач на жени — изрече с горчивина тя.

— Е, това вече много прилича на груба дума, моме. Няма да има никакво изнасилване. Единственото, което трябва да кажеш, е „спри“ и ще можеш да напуснеш това място целомъдрена като девица, поне що се отнася до моята част в сделката.

Той се наведе над нея и макар че червенокосата започна да барабани по гърдите му с малките си юмруци и опищя въздуха с люти ругатни, думата „спри“ тъй и не се промъкна между устните й. Скоро виковете й съвсем промениха характера си, понеже тя беше изключителна жена, а кимериецът знаеше това-онова за жените.