Конан Непобедимия [bg]

Тя бързо пристъпи към него.

— Казах ти, че ме изненадаха. Иначе щяха да умрат от острието на оръжието ми.

— Вече казах „разбира се“. Ала не мога да те върна в града. Търся едни хора, дето взеха нещо… което принадлежи на мен.

Вой, сякаш изригнал от гърлото на пантера, го накара да трепне, след което кимериецът се свлече назад между конете тъкмо навреме, за да избегне удара на извитото й оръжие, който щеше да го обезглави.

— Деркето да те порази! — изкрещя тя и замахна с ятагана под корема на коня. Кимериецът се търколи встрани и острието дялна спечената земя на мястото, където допреди миг бе главата му.

Тътрейки се по гръб, той се опита да избегне съскащото оръжие, както и копитата на конете, които сега възбудено танцуваха. Жената подскачаше и приклякаше, и правеше опити да го намуши. Размърдването на животните внезапно му позволи да зърне изпод един мършав конски корем как червенокосата отдръпна ятагана си, за да подготви следващия удар. Краката му отчаяно се свиха, той се оттласна напред и сграбчи коленете й. Двамата се търколиха върху твърдата земя. Жената се бореше като дива котка, дращеше, риташе и се опитваше да изтръгне от хватката му ръката си, с която държеше оръжието. Под разкошните извивки на тялото й се криеха яки мускули.

Тази червенокоса лъвица не беше противник за подценяване.

— Полудя ли, жено? — изкрещя Конан. В отговор тя заби зъбите си в рамото му. — Кром!

Той я отхвърли далеч от себе си. Тя се затъркаля по земята и светкавично се изправи. Конан с удивление забеляза, че ръката й все още стиска оръжието.

— Нямам нужда от мъж за защита — изсъска тя. — Не съм нечия разглезена любовница!

— Кой е казал, че си? — изрева кимериецът.

След това му се наложи да изтегли сабята от ножницата, понеже тя се нахвърли срещу него с бесен, дивашки вой. Зелените й очи горяха, лицето й бе изкривено от ярост. Той разлюля оръжието си, за да блокира връхлитащия страхотен удар. Ръждясалият ятаган остро пропука и се счупи, а тя остана да се взира с безкрайно недоверие в дръжката без никакво острие в ръката си.

Без бавене тя запокити ненужната дръжка в лицето на мъжа, завъртя се и побягна към труповете на мъртъвците край кладенеца. Конан се спусна след нея и докато тя се бе навела да сграбчи втори ятаган, обърна сабята с плоската й страна и я плесна с всичка сила по така изкусителната мишена, която се бе очертала пред очите му. Червенокосата се изправи на пръсти и нададе сподавен писък, когато сабята, превърнала се внезапно в стоманена бухалка, изплющя върху закръглените й задни части. С ръце, развъртени като перки на вятърна мелница, тя се олюля, политна напред, кракът й се хлъзна в локва кръв, и надавайки страшен вик, тя полетя с главата надолу между грубите каменни стени на кладенеца.