![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
Хлопа-троп-троп!
Покъртително грохнал на вид слуга отваря вратата.
– Дойдох да видя леля си – усмихвам се.
Тези вълшебни думи отварят вратата и влизам в обиталището и с целия си цвят и с проклетите си цветя. В дълбоко бяло пространство. Ходя по Луната.
Води ме до зимната градина, а след мен остава следа от листенца. Посещавам минотавър в лабиринта му, така че трябва да мога да намеря пътя обратно.
Тя стои права и неподвижна; една библия лежи като декорация на масичката, а във витрина до стената има препарирано кученце. Последният и любимец очевидно. Може би и за мен е приготвила витрина. Препариран и монтиран на стената. Това много би я зарадвало. Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха.
– Лельо – и протягам ръце към милата старица.
Тя не се трогва.
– Джон, изглеждаш абсурдно, като някакъв палячо си.
– Ех, лельо, все ме ласкаеш – и и подавам цветята, които тя хваща малко колебливо и ги оставя на малкото си бюро.
– Повърхностно.
– Знаех си, че ще ти харесат.
– Пораснал си – казва и после продължава: – Прекарваш време в компанията на дяволи. Защо дойде, Джон?
Оглежда ме хладно.
– Племенник съм ти и не съм те виждал от години. Мислех си за теб, лельо. Много – и свеждам очи.
– Винаги си бил нелепо дете. Разглезено от онзи женкар баща ти. Неблагодарно и безбожно. И онази звездобройска измишльотина, която ти подари – казва и клати глава, – казах му, че е машина на дявола. Звездобройството е небиблейско. Нечисто. Неестествено.
– Като стана дума за небиблейско и неестествено, още ли печеш, лельо? Помня, че сладкишът с орехи и кафе беше трепач.
Известно време не казва нищо.
– Толкова малко разбираш, Джон. Казах на баща ти, че очевидно имаш недоразвит мозък, склонен към възбуда и въображение. Винаги си бил един малък лъжец.
– Защо го направи, лельо?
– Какво по-точно, гадинке малка?
– Защо отрови мама? Просто искам да разбера, преди да си тръгна, защото повече може и да не се видим.
– Как смееш! Аз единствена прекратих мъките и. Трябваше да бъде приспана в ръцете на Бог.
– А колко други си приспала?
– Десетки – казва тихо. – Включително покойния ми съпруг, децата и кучето ми.
– Много ми липсваше, лельо! – виквам щастливо и вадя от жилетката си дълга, сребърна сабя. Гласът ми вече снижен като молитва: – Толкова неща имаме да си разказваме.
Накълцвам я на парчета. Касапница в зимната градина. След това си тръгвам и си свирукам.
Денят е малко по-светъл. Цветята цъфтят с мъничко повече цвят.
Ако ме погледнете, виждате момченце. Ако се вгледате, ще видите как вселената плава в очите ми. Поглед на хирург, усмивка на ножична акула28. Аз съм Смърт. Аз съм големият събирач. Аз съм зад всяка затворена врата.
Днес ходя по улиците на Лондон. Джентълмените с цилиндрите и елегантните усмивки се разхождат покрай мен.
черни циреи
рак
мускулен спазъм
холера
сифилис
инфаркт
отрова
бесило
Изписано е на лицата им. С букви дебели и мастилени, отпечатани на черепите им. Изписано в навивки от време. Съдбите ви са дразнещ сърбеж – винаги искате да знаете как ще свърши. Почешете и вижте. Лондон, столица на отровена вода, прокиснало мляко, рибешка смрад и лайна. Кръв пламти и капе по бедрата и. Лондон – захапката на бясно куче, целувката на вещица. Лондон: ядеш сурова плът, дисектираш и подреждаш черепи. Майка – познавам те отпреди. Виждал съм лицето ти.
Имам среща с владетеля на Подземния свят. Ще се срещнем в една чайна на улица „Дъмпи“29. Той ме чака, седи до прозореца на извитата, криволичеща пътека.
Тук долу мирише на мъртви кучета и сварена плът. Обезобразени човешки същества, с усмивки от кол и въже, с крака и ципи ме гледат от стените – сгушени, гладни, овчожълти очи.
Жилетка на калинки, тъмни очила. Странно човече. Никога не съм го харесвал. Напомня ми на аутопсия: разни неща са били махнати, разни неща липсват.
Кимва ми, докато сядам, и сипва от парещия чай в сини порцеланови чашки.
– Та защо искаше да ме видиш? – наднича над очилата си и сърба от чая си. – В момента съм малко зает.
– Поръча ли торта?
– Не – отговаря малко подразнен.
Срещам погледа на младата сервитьорка; коса с цвят на печени кестени, влажни очи, любовни писма в джоба и, пропити с лауданум.
внезапна сърдечна недостатъчност
28
Edestus giganteus, изчезнал вид акула с челюсти като ножица.
29
Бунищна, от dumpy – мръсно, с боклуци.