Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Какво означава това?

— Не трябва да споменаваш твоята теория за Дийн Рийв.

— Защо?

— Дори ако само споменеш името му, те ще извадят всичко, с което разполагат. Връзката ти със смъртта на Бет Кърси, смъртта на Юън Шо, пожара в къщата на Хал Брадшо, арестите ти за побой над други лица.

— И?

— И? — каза Хопкинс. — Сигурна съм, че ако тези инциденти се представят пред едно съдебно жури, почти няма съмнение, че ще бъдеш осъдена и ще прекараш следващите петнайсет-двайсет години в затвора. Но, както казах, не виждам причина да бъдат представени. Всичко се свежда до намерения в дома ти портфейл. Така че, смяташ ли, че е възможно последния път, когато сте се срещнали с господин Холанд, той просто да го е забравил?

— Не. Настъпи мълчание.

— Фрида — обади се Карлсън. — Мисля, че не осъзнаваш колко сериозни са нещата.

— Портфейлът беше намерен скрит в едно чекмедже — каза Фрида. — Ако Санди го беше оставил там — без пари и кредитни карти — щях да кажа на полицията.

— Тази работа с претърсването изобщо не ми харесва. Предупредиха ли те за правата ти, преди да те попитат за портфейла?

— Не.

— Чудесно, няма що.

— Санди не го е оставил там — каза Фрида. — Не беше идвал у дома от една година. По-точно от година и половина. Всички членски карти в него бяха валидни.

Последва ново, още по-продължително мълчание. Карлсън и Хопкинс си размениха погледи. Когато Карлсън заговори, тонът му беше предпазлив.

— Следва логичен въпрос, Фрида. Но не съм сигурен, че искам да го задам.

— Внимавайте — предупреди го Хопкинс.

— Както казах, не знам как е попаднал там. — Фрида хвърли поглед към двамата. — Въпреки че се досещам.

— Моля те — изрече Таня Хопкинс с рязък тон. — Нека да се съсредоточим върху това, което знаем, вместо да разсъждаваме върху твоите теории. Последния път, когато си видяла Санди. Тази кавга пред клиниката. Той си изпуска неволно портфейла, после ти го вземаш. Отнасяш го у вас с намерението да му го върнеш.

Фрида тръсна глава.

— Не мога да се съглася с това — просто не е вярно.

Хопкинс сбърчи чело. Изглеждаше недоволна.

— Възможно ли е да е имало още една среща между вас, за която не ни казваш?

— Не. Последният път, когато го видях, беше през онзи вторник пред входа на „Складовете“.

— Това, което не ми харесва в този казус, е, че постоянно научавам неща, за които не си ми казала и които са все лоши.

— Говорите за стратегии — каза Фрида. — Какви други варианти има?

— Ако не желаеш да се ориентираме към защитна стратегия в съда, тогава на процеса можем да пледираме „виновна за извършено непредумишлено убийство“. Имам познати психолози, които ще дойдат и ще се произнесат в твоя полза.

Карлсън погледна притеснено Фрида. За пръв път тя изглеждаше истински разтревожена.