![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Разполагаше с имена и пълни сведения за десетина души от най-близкото обкръжение на жертвата. До един мъже и без да има начин да знае със сигурност, Алм все пак беше останал с усещането, че те споделяха същите страсти в живота като убития им „приятел“ и „боен другар“. Разговаря с неколцина от тях по телефона. Те пък му дадоха имената на още приятели на жертвата, които досега не се бяха обаждали, та вече бе провел разпити на двама-трима. Когато се прибираше вкъщи към седем вечерта, за да хапне сарми със сурово консервирани червени боровинки заедно с жена си, той бе доволен донемайкъде като за човек, принуден да се сработва с комисар Еверт Бекстрьом.
Ако Бекстрьом най-сетне се хванеше да изпълни гражданския си дълг и просто гушнеше букета, нямаше да има тревоги за това разследване и на йота, помисли си Алм.
14
Бекстрьом бе посветил предобеда на намерението си да въведе ред в разследването, което колегите му вече почти бяха окончателно оплескали. При това се чувстваше значително по-добре от доста време насам, понеже възприемчивите му ноздри имаха възможността през цялото време да долавят райското ухание на пресни бутерки с много сирене и масло.
Онези, дето си следят теглото, да ме целунат отзад, мислеше си Бекстрьом. Общо взето, можеш да си хапваш като нормален човек, стига да не смесваш с питиета. После правиш пауза, постиш, поркаш на корем, за да изплакнеш всички кръвоносни съдове, и си като нов.
Едва бе чукнало 11, когато коремът му закъркори по онзи приятен, добре познат начин, който му подсказваше, че е крайно време да се подкрепи.
Ето защо слезе в столовата, за да може най-спокойно да подреди балансиран обяд в хармония с личните си наблюдения и изводи.
Най-напред се спря пред салатения бар, сипа си спретната купчинка сурови настъргани моркови, няколко ивички краставица и резенчета домат. Избягваше както лосовите, така и заешките изпражнения, а личинки явно нямаха, макар вкусът им да беше почти като на човешката храна единствения път, когато ги бе пробвал. След това подуши различните канички с олио и дресинги и най-сетне реши. Нека да е сос „Роуд Айланд“, помисли си Бекстрьом. От опит знаеше, че той е абсолютно ядивен. Дори имаше навика да си го купува бутилиран за вкъщи, за да полива собственоръчно направените си хамбургери с много сирене и майонеза.
На бара с ястията дълго се колеба между месото на деня: шницел с печени картофи, краставица и сметанов сос, пастата на деня: карбонара със запържен бекон и суров жълтък, и рибата на деня: запечена писия с варени картофи и майонеза с краставички. Силният му и несломим характер надделя, та избра рибата, макар че риба май ядяха основно гейовете, лесбитата и сектантите. Все пак може би си струва да се пробва, помисли си Бекстрьом, който внезапно се почувства спокоен и възвисен.
Оставаше напитката към ястието: обикновена вода, сок, минерална вода или лека бира? Нека да е лека бира като семпъл и логичен компромис за цялото въздържание, което още на този етап така убедително бе доказал. При това вкусът ѝ бе толкова отчайващ, че очевидно можеше да се брои за здравословна напитка.
След четвърт час приключи. Оставаше само кафето и беше крайно време да отпразнува триумфа си с малко мазаринче. Може би и една още по-мъничка тъй наречена прахосмукачка от зелен марципан, топната в шоколад.
Умереност, Бекстрьом, умереност, помисли си той и се отказа от прахосмукачката с почти стоическо спокойствие. Ограничи се до самотен мазарин в малката си чинийка, взе кафето и отиде да седне в по-отдалечен ъгъл, за да може да довърши пестеливия си обяд необезпокояван.
15
Час по-късно проведе втората среща със своята разследваща група. Бекстрьом се чувстваше добре настроен, уравновесен, уверен, че най-сетне има пълен контрол над положението. Дори не усети да вдига кръвно, когато предложи на криминален инспектор Ларш Алм да сложи начало на срещата с разкритията си за жертвата и заниманията ѝ през последните часове от нейния тъй печално пропит живот.
— Не искаш ли да започнеш ти, Ларш? — попита Бекстрьом и му се усмихна дружелюбно.
Старият Дръвник от „Насилието“ в Стокхолм — си каза, — а как, по дяволите, такъв като него е успял да стане полицай, е мистерия, която дори аз не мога да разгадая.