Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Т’ва напоследък не е Ордата — отбеляза джуджето, докато Ириди се правеше на заинтересувана от някакви каменни неща. — Казват, че нещо дру’о се мъти отвъд Блатистата земя. Появявали се сенки, скриващи луната и рев, като този на демоните.
Въпреки че беше приковала поглед в някакви изделия, жрицата слушаше много внимателно.
— Демони?
— М-да, ама никой не ги е виждал още. Само дет’ няколко разузнавачи така и не се върна’а, а съветът още решава как да продължи с разследването. Чух, че ще пращат известие до краля — каза Гартин, убеден, че Ириди познава краля на неговия вид. — Ама аз си мисля, че щом досе’а не е пратил никого, ня’а и да го напра’и…
В подобни моменти — като този и още няколко по-късно — Ириди събираше достатъчно информация, за да се убеди напълно, че е на вярната следа. „Демоничният рев“, за който Гартин спомена, беше достатъчен, за да я насърчи да продължи напред… Но съветът трябваше да се произнесе. И той го направи, но доста късно след залез-слънце, както беше предупредил Гартин. По-важното беше, че се изказа обратно на това, което очакваше жрицата. Гартин получи официалното писмо от един от своите хора, прочете го и изсумтя.
— Никъде ня’а да ходите, лейди… Но ще и’ате компания. За момента не разреша’ат никой да напуска пристанището.
Ириди смекчи изражението си до леко разочарование, но дълбоко в себе си вече замисляше как да продължи пътя си.
— Тогава ще ми трябва подслон, където да пренощувам.
— Тука има странноприемница, подходяща за така’а като Вас, лейди. Ще Ви заведа до там.
Тя се поклони.
— Много сте мил, Гартин Стоунгайдър.
Той се усмихна многозначително.
— Не… Върша си ра’отата. Тря’а да останете, лейди, дори да завършите у затвора. Заповедите са си заповеди. Никой не мо’е да напуска сега. За Ваше добро е.
Той очевидно наистина го мислеше — както това, че така е по-добре за нея, така и възможността да се озове в затвора. Ириди внимателно обмисли отговора си. Намерението й да отпътува изобщо не се повлия от предупреждението на джуджето.
— Щом е така, така да е…
В този момент откъм стените към Блатистата земя прозвучаха сирени. Жрицата се удиви от бързината и сръчността, с които Гартин извади секирата си.
— Останете тук! То’а е заповед!
И веднага се затича към стената. Ириди се поколеба за момент, но го последва.
На върха на стената, защитени от назъбения парапет, джуджета-стражи продължаваха да надуват сирените, а други палеха факли и се опитваха да видят какво точно става в мрака отвъд. От тези потънали в тъмнина земи се дочу ръмжане и съскане и опънаха нервите на Ириди, които тя обикновено добре контролираше. Гартин стоеше пред сводестата порта, където други джуджета се приготвяха да излязат в нощта. Повече от двайсетина воини вдигнаха оръжия и след сигнала, даден от един от другарите им отгоре, се втурнаха навън.
За съжаление, в същото време нещо много по-голямо се опита да нахлуе вътре. Ириди успя да зърне някакви нокти и зъби, преди джуджетата да го избутат назад с мощните удари на секирите си. Над пристанище Менетил отекна болезнен вой. Въпреки това Ириди забеляза как един от воините изведнъж изчезва в мрака… И за пръв път чу как джудже вие от ужас. Да, въпреки този ужасен вой, Гартин и останалите продължиха да напредват в нощта, последвани от още нови двайсетина воини. Ириди познаваше решителността и мощта на джуджетата и сега знаеше, че заплахата явно е сериозна.
Пренебрегвайки както заповедта на Гартин, така и вероятната опасност, жрицата се втурна след тях. В движение тя протегна ръка… и в нея се появи жезъл, на върха на който блесна продълговат и заострен кристал със сребърна основа. Кристалът излъчваше светлосиньо сияние. В другия край на жезъла имаше още един, но по-малък кристал, който допринасяше за почти ослепителния му ефект.
— Стой тук! Спри! — извика един от стражите, докато тя се измъкваше, но напразно.
От другата страна на стената Ириди стигна до един широк мост, който водеше до потъналата в мъгла Блатиста земя. В далечния край на моста тя долови неясните фигури на воините… и други същества, които се извисяваха високо над тях. Тя вдигна жезъла си и промълви думи, на които много отдавна наару бяха научили предшествениците й. От големия кристал лумна още по-силна светлина. Чудовищна глъч от ръмжане и съскане отекна в ушите й и Ириди най-сетне видя с какво се борят джуджетата.
Изглеждаха като гущери, но бяха изправени на задните си крака. Предните им лапи завършваха с остри, извити нокти, способни да разкъсат дрехи, плът и вероятно и броня. Повечето бяха червеникави с жълти райета и около китките и вратовете си носеха нещо, наподобяващо гривни с пера.