За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Както равенството на имуществото поддържа умереността, така и умереността поддържа равенството на имуществото. Макар тези две неща да са различни, те са такива по същество, че едно без друго не могат; всяко от тях е едновременно и причина, и следствие; ако едното се оттегли от демокрацията, другото веднага го следва.
Истина е, че в една демокрация, основана на търговията, е твърде вероятно отделни лица да натрупат големи богатства и в същото време нравите им да останат непокваренн. Това е така, защото духът на търговията влече след себе си духа на въздържанието, на пестеливостта, на умереността, на трудолюбието, на благоразумието, на спокойствието, на реда и точността. Така, докато този дух съществува, богатствата, които създава, няма да оказват никакво лошо въздействие. Злото идва след това, когато излишъкът от богатства унищожава духа на търговията; тогава веднага излизат наяве всички неуредици на неравенството, които дотогава не са се забелязвали.
За да се поддържа духът на търговията, трябва гражданите първенци да се занимават е нея; този дух да господствува сам, без да се смесва с друго; всички закони да го облагоприятсгвуват; същите тия закони, разпределяйки богатствата според разрастването на търговията, да дават на всеки беден гражданин такова благосъстояние, че той да може да се труди като останалите, а всеки богат гражданин да поставят в такова средно положение, че той да чувствува необходимост да работи, за да пести и припечелва.
Законът, който дава на всички деца равен дял от бащиното наследство, е много благоприятен за развиващата търговия република. Благодарение на този закон, колкото и да е богат бащата, децата винаги ще бъдат по-малко богати, поради което ще избягват разкоша и ще се трудят като него. Като казвам това, аз имам пред вид само търговските републики; колкото се отнася до останалите, има много други мерки, за които законодателят трябва да помисли.
В Гърция е имало два вида републики; едни военни като Лакедемон, други търговски като Атина. В едните са искали гражданите да бъдат безделни; в другите — да се вдъхне у тях любов към труда. Солон е смятал безделието за престъпление и е искал всеки гражданин да дава сметка за начина, по който преживява. В същност при добрата демокрация, където не трябва да се харчи за друго освен за необходимото, всеки е длъжен да се труди, за да го има; защото иначе откъде ще го получи?
Глава VII
Други средства, подпомагащи демокрацията
Разделянето на земята по равно не е възможно във всяка демокрация. Има обстоятелства, при които такава мярка би била непрактична, опасна и даже би разклатила самото държавно устройство. Не винаги е необходимо да се прибягва до крайни мерки. И ако се види, че в една демокрация това разделяне, целта на което би било запазването на нравите, е неподходящо, трябва да се прибегне до други средства.
Може да се създаде определен институт, който по самата си същност да бъде мярка за нравите — например сенат, в който да имат достъп зрялата възраст, добродетелта, достойнството, заслугите; такива сенатори, изложени пред погледа на народа като подобият на богове, ще вдъхват чувства, които ще се вкоренят дълбоко в лоното на всяко семейство.
Особено необходимо е този сенат да бъде привързан към древните институции и да действува така, че народът и управляващите никога да не се разделят с тях.
Нравите много печелят от тази привързаност към древните обичаи. Доколкото народи с покварени нрави рядко вършат велики дела, те почти не могат да учредяват общества, да основават градове, да установяват закони; и, обратното, народи, които са имали прости и сурови нрави, са създали повечето от обществените институции; да приканяш хората към правилата на древните значи преди всичко да ги връщаш към добродетелта.
Нещо повече, когато се е извършвал някакъв преврат и на държавата се е придавала нова форма, това е можело да става само с усилия и безконечен труд и рядко с покварени нрави и безделие. Самите извършители на преврата са искали всички да вкусят от неговите плодове и това те са постигали само чрез въвеждане на добри закони. Впрочем древните институции са обикновено поправка на злото, а новите — на злоупотребите. При едно дълготрайно управление хората незабележимо се накланят към злото и отново възлизат към доброто само с големи усилия.
Имало е съмнение за това, дали сенатът, за който става дума, трябва да се избира пожизнено или за кратко време. Разбира се, той е трябвало да се избира пожизнено — както е ставало в Рим, в Лакедемон, дори в Атина, зашото не е трябвало да се смесва с това, което в Атина се наричало сенат — едно тяло, променящо се на всеки три месеца, с ареопага, чиито членове са се избирали за цял живот като постоянни образци.