Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
Лия се бе обърнала към краля и му подаваше сгънат лист хартия.
— Обявен е краят на сезона.
— Чух роговете. Две седмици по-рано от миналата година.
Лара взе своето писмо с надеждата да станат по-словоохотливи, ако сметнат, че не ги слуша. Серин бе писал за най-големия й брат Раск, който бе наследник на трона. Изглежда, се бе представил добре на някакъв турнир, който Свраката бе описал до най-малката подробност. Не че това я интересуваше — изобщо не бе близка с брат си. Лара осъзна, че итиканският дешифровчик е оградил буквите, съставящи шифъра на Свраката, но не и този на Мерилин. Препрочете писмото, следейки за шифъра, който най-голямата й сестра бе измислила и едва сдържа усмивката си, когато той се разкри пред нея. Явно и итиканците не бяха безгрешни.
Усмивката обаче изчезна, когато Лара прочете посланието. В Маридрина пристигала само развалена храна. Мухлясало зърно. Болен добитък. Корабите от Валкота си тръгвали натоварени с много по-висококачествени стоки.
Серин й беше обяснил новите търговски условия, които бяха част от договора. Те включваха отмяна на всички данъци върху стоките, които Маридрина закупуваше в Северен пост и които след това се извозваха до Южен пост, без такса за преминаване през моста. На пръв поглед сделката бе добра за Маридрина и голям компромис за Итикана. Само че тези условия означаваха и че рискът стоката да се развали, докато стигне от Северен пост в Южен пост, пада изцяло на плещите на Маридрина. Ако зърното, купено в Северен пост, загниеше, преди да стигне в Южен пост, загубата бе изцяло за сметка на Маридрина и това не беше проблем на Итикана. Едва ли бе изненадващо и че в Маридрина пристигаше най-лошата стока, при положение че Итикана организираше транспорта. Лара смачка хартията между пръстите си и откъсна поглед от писмото, когато Арен изрече:
— Няма как да й откажа.
Лия се съгласи и кимна.
— Действай тогава.
Лара изпрати с поглед другата жена, борейки се да запази спокойното си изражение. Съобщението от Серин не я изненада, но въпреки това я вбеси — мъжът, който седеше толкова спокойно срещу нея и играеше карти, съзнателно вземаше решения, от които народът й страдаше.
Картите паднаха с плясък на масата. Още едно раздаване. Още един въпрос.
Лара вдигна своите и ги огледа. Знаеше, че са достатъчно силни и че трябва да измисли въпрос, от който ще спечели нещо. Само че когато разкри коза си, каза нещо съвсем различно.
— Как загинаха родителите ти?
Арен се вцепени за миг и после прокара ръка през косата си. Посегна към бутилката, вдигна я и я изпразни на един дъх.
Лара чакаше. Докато бе търсила безрезултатно карти, беше открила други неща. Лични вещи. Рисунки на предишния крал и кралицата — приликата между Арен, Ана и красивата им майка беше потресаваща. Беше открила и сандъче с ценности, които само една майка би пазила. Детски зъби в бурканче. Портрети. Бележки, написани с детски почерк. Имаше и няколко малки дърворезби, в чийто край бяха издълбани инициалите на Арен. Семейството му беше коренно различно от нейното.
— Удавиха се по време на буря — отвърна той с безжизнен глас. — Поне той. Тя най-вероятно вече е била мъртва.
Това не беше цялата история, но беше ясно, че той не възнамерява да я сподели с нея. Ясно беше, че и търпението му в тази отвратителна игра на късмет е на привършване. Ново раздаване. Лара отново държеше козовете.
— Как изглежда мостът отвътре?
Тя премести поглед от картите към празната бутилка и ръцете му, подпрени на облегалките на стола. Силни. Умели. Усещането как тези ръце бяха милвали тялото й, затанцува по кожата й, изплува споменът за устните му върху нейните и тя с усилие натика тези мисли в дъното на съзнанието си, макар и недостатъчно бързо — бузите й и други части от тялото и се бяха сгорещили.
Погледът му се изостри, а замайването, предизвикано от брендито, изчезна.
— Не се занимавай да мислиш как изглежда или не изглежда мостът — никога няма да ти се наложи да влезеш в него.
Арен се изправи.
— Баба ми иска да се запознае с теб, а тя не е от хората, на които можеш да откажеш. Ще тръгнем утре по зазоряване. С лодка.
Той се наведе и подпря ръце на подлакътниците на нейния стол. Мускулите ясно се очертаха под кожата му. Навлизаше в личното й пространство. Опитваше се да я сплаши така, както проклетото му кралство сплашваше всички останали.
— Нека ти изясня нещо, Лара. Итикана не държи моста от толкова време, като споделя всичките си тайни с когото й падне над бутилка бренди, затова, ако намерението ти е да изкопчиш нещо от мен, ще се наложи да се постараеш повечко. По-добре си спести усилията и просто забрави, че мостът съществува.
Лара се облегна назад, без да откъсва очи от неговите. После хвана полите на роклята си и започна да ги повдига все по-нагоре, докато бедрата й не се оголиха, а пламналият му поглед се премести от лицето й към друга цел. Тя вдигна крак, притисна голото си стъпало към гърдите му и не пропусна да забележи как очите му пробягаха по коляното й, нагоре по бедрото и към коприненото бельо под роклята.
— Какво ще кажеш да си вземеш моста — рече сладко тя — и да си го навреш в задника. — Очите му се разшириха в същия миг, в който тя протегна крак и го изблъска далеч от себе си. После си взе книгата и си оправи роклята. — Ще се видим на зазоряване. Лека нощ, Ваше Величество.
До ушите й долетя тих смях, но тя отказа да вдигне поглед дори когато той отвърна „Лека нощ, принцесо“, преди да излезе от стаята.
13. АРЕН
ВИТЕКС ВЪРВЕШЕ НА ЗИГЗАГ МЕЖДУ ГЛЕЗЕНИТЕ НА Арен и мъркаше, очевидно решен да не спира да търси внимание, въпреки че Арен го пренебрегваше от поне десет минути.
Почти празната страница на бюрото го изнервяше, златните й ръбове проблясваха на светлината на лампата. Беше стигнал до официалния поздрав към крал Сайлъс Велиант, владетел на Маридрина, но не знаеше как да продължи. Отначало бе решил да удовлетвори молбата на Лара и да пише на баща и, за да го увери, че дъщеря му е жива и здрава. Сега обаче, докато стискаше писалката, от която след миг щеше да капне мастило върху скъпия пергамент, Арен осъзна, че не знае какво да каже.
Причината беше най-вече че Лара си оставаше загадка за него. Беше се опитал да научи повече за нея по време на ужасната игра на карти и след като тя му бе разказала как е била отнета от майка си, му беше станало ясно, че дори да шпионира, не го прави от любов към баща си. Това обаче не значеше, че е невинна. Вярност можеше и да се купи, поне до известна степен, а на Сайлъс не му липсваха средства.
Раздразнен от омагьосания кръг, в който се въртяха мислите му, Арен захвърли писалката. Взе кутията с хартия за писма и издърпа фалшивата преграда, под която се криеше тайно чекмедже, чиято цел бе да пази разни документи от любопитни очи. Пъхна вътре недовършеното писмо до бащата на Лара. Щеше да го допише, когато се увереше, че действително може да гарантира за безопасността и здравето й.