Кралят на моста

— Това пристигна за теб в Южен пост. — Арен пусна сгънатите листове хартия в скута й. Беше се изкъпал и преоблякъл в сухи дрехи, но все още изглеждаше изморен.

— Предполагам, че си го прочел.

Тя разтвори писмото и веднага забеляза тънкия като паяжина почерк на Серин, имитиращ този на баща й. За миг я преряза разочарование. Разбира се, че Серин ще напише писмото. Той бе този, който познаваше шифрите, не баща й. Тя остави писмото. Не искаше да го чете веднага.

— Знаеш, че съм го прочел. И за да ти спестя усилията, дешифровчиците помогнаха с превода на доста жалкия шифър. Преводът е на обратната страна. Този път последствия няма да има, защото не ти си шифрирала писмото, но втори шанс няма да получиш.

Толкова за неразбиваемия шифър на Мерилин. Тя обърна страницата и прочете: „Радвам се, че си добре, прескъпа дъще. Прати ми вест, ако с теб се отнасят зле, и ще отвърнем на обидата“

Арен изсумтя.

— А ти какво очакваше? Че ще ме омъжи набързо и ще спре да се интересува от мен ли?

— Горе-долу да. Нали получи каквото искаше.

— Е, сега знаеш, че не е така. — А тя знаеше, че изнасянето на сведения от Итикана ще е точно толкова трудно, колкото бе очаквала. — Може би самият ти може да му пратиш писмо, за да го увериш в добрите си намерения.

— Нямам време да поддържам редовна кореспонденция с баща ти или — той взе писмото — със Свраката, съдейки по почерка.

Дявол да го вземе, итиканците си ги биваше. Лара извърна поглед.

— Очевидно е, че времето ти е ценно. Моля, продължавай със задачите си.

Той понечи да се обърне и да си тръгне, но се поколеба и тя видя с крайчеца на окото си как погледна колодата карти, които бе оставила на масичката.

— Играеш ли карти?

Изпълни я смесица от нервност и вълнение — същото чувство, което я бе обземало, преди да излезе на тренировъчната площадка. Сега водеше друг вид битка, но това не значеше, че ще я изгуби.

— Разбира се, че играя.

Арен отново се поколеба и после попита:

— Искаш ли да поиграем?

Лара сви рамене, взе колодата и размеси картите с отработен жест. Те изплющяха в ръцете й.

— Наистина ли искате да играете комар с мен, Ваше Величество? Налага се да ви предупредя, че съм доста добра.

— Нима това е един от многото ти таланти?

Сърцето на Лара прескочи един удар и тя се зачуди дали той не си спомня повече от интимната им среща, отколкото тя предполагаше. Арен обаче я погледна само за миг, седна срещу нея и подпря обутия си в ботуш крак на коляното на другия.

— Разполагаш ли със собствени пари, или ще трябва аз да залагам и за двете страни?

Тя му се усмихна хладно.

— Избери друг залог.

— Какво ще кажеш за въпроси и отговори?

Лара вдигна вежда.

— Това е детска игра. Какво ще предложиш да правим после — да тичаме голи из къщата?

Беше си помислила, че ще предложи именно нещо подобно. Играта на карти бе една от тактиките за прелъстяване, на които Мецат бе научила сестрите. Беше им казала, че всички мъже с радост биха рискували собствените си дрехи за шанса да видят разголени гърди. С изключение, както се оказваше, на краля на Итикана.

— Може да отложим голото надбягване за сезона на бурите. По-вълнуващо е, ако те удари светкавица по задника.

Лара поклати глава и отново размеси картите.

— Покер? — Беше най-добре да играят на нещо, на което тя нямаше да загуби.

— Какво ще кажеш за козове?

— Игра на късмет, а не на умение.

— Знам.

Начинът, по който го изрече, прозвуча като предизвикателство. За добро или зло, тя никога досега не беше отказвала предизвикателство, затова сви рамене.

— Както кажеш. До девет карти ли ще играем?

— Скука. Как ти се струва по един въпрос и отговор за всеки коз?