Кралят на моста

Арен по чиста случайност беше пристигнал в къщата точно преди Лара да се отправи на непозволената си обиколка на острова, и вместо да накара Лия да я спре, той беше решил да види къде ще отиде жена му.

— Разхождаше се безцелно.

Джор вдигна вежди.

— Търсеше моста.

Всички погледи в общата стая се обърнаха към тях и Арен се намръщи.

— Просто любопитство…

Не знаеше защо защитава Лара, а само че думите й го бяха впечатлили. Беше толкова лесно да мисли единствено за жертвата, която той правеше с този брак, че изобщо не му бе хрумнало какво бе струвала женитбата на нея. А то бе същото, от което той искаше да опази Ана, и причината да предпочете да плати на Харендел цяло състояние, но не и да насилва сестра си да сключи нежелан брак.

— За малко да я ухапе змия, така че едва ли ще тръгне пак да се разхожда сама.

— Не бих била толкова сигурна — изтъкна Лия. — Когато й препречихме пътя към лодките, ми се стори, че е готова да ме фрасне в лицето. Може да не е боец, но не е и страхливка.

— Склонен съм да се съглася — додаде Джор. — Ще пратя още двама стражи при къщата, за да я държат под око, когато те няма.

Арен кимна бавно.

— Прати писмото в Южен пост, за да го прегледат Ана и нашите дешифровчици. После фалшификаторът да го препише на чиста хартия и да го пратят в Маридрина.

Хората му знаеха всички шифри на Свраката. Ако Лара бе използвала някой от тях, дешифровчиците щяха да го хванат.

— Мислиш, че е шпионка ли?

Арен издиша продължително и се замисли за новата си съпруга, която напълно се бе разминала с очакванията му. Маридринийските крале открай време използваха дъщерите си като залози в разни сделки, за да сключват съюзи и да се сдобиват с длъжници и в кралството, и по света. Лара и сестрите й със сигурност бяха отраснали с ясното съзнание, че бъдещето им включва брак по сметка с него самия или с някой друг владетел. Несъмнено бяха обучени да изпълняват съпружеския си дълг независимо от обстоятелствата.

Лара обаче ясно му бе заявила, че договорът осигурява присъствието й в Итикана, но не и изпълнението на каквито и да е съпружески задължения. Той уважаваше това. Всяка жена, споделяла някога леглото му, го бе правила по собствено желание и мисълта да прекара живота си с такава, която ляга с него само от чувство за дълг, му беше неприятна. Предпочиташе да спи сам.

— Ще й дам малко свобода. Мисля, че ако са я пратили да шпионира, рано или късно ще дойде при мен, за да потърси информация. Маридринийците не се славят с търпението си.

— И ако дойде, какво? — попита Джор.

— Ще го мисля, като се стигне дотам.

— А ако не дойде?

Ако Лара наистина бе просто невинно момиче, пратено, за да осигури мир между двете кралства, това някак правеше задачата на Арен много по-трудна, отколкото ако я разкриеха като шпионка. Защото той си имаше собствени планове относно маридринийската си съпруга и нямаше да стигне особено далеч с тях, ако тя го мразеше от дъното на душата си.

— Предполагам, че ще трябва да спечеля сърцето й.

Питието на Лия пръсна от устните й.

— Успех в това начинание, Ваше Величество.

Той й се усмихна лениво.

— Теб успях да те спечеля.

Лия го изгледа така, сякаш му казваше, че е най-глупавото създание на земята.

— Между нас двете няма нищо общо.

Трябваше обаче да мине не една нощ, не една седмица, а цели две седмици, през които Лара не му обръщаше внимание, за да започне да осъзнава, че Лия може да е имала право.