Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
— Помогни им.
— Не.
— Тогава аз ще им помогна.
Лара се завъртя, готова да се възползва от драматичната си проява на състрадание, за да огледа лодките на плажа, но насреща й се изпречиха трима от войниците на Арен.
— Пуснете ме да мина.
Никой не помръдна, но и не посегнаха към оръжията си. Лара погледна през рамо към еднаквите сгради с дебели врати и без прозорци от двете страни на механизма, който вдигаше веригата. Подозираше, че в тях постоянно има стража. Погледът й обаче бе привлечен от шепата войници, които, противно на очакванията, почти бяха стигнали до прохода към пещерата. Няколко от тях размахваха безпомощно ръце, а вълните ги заливаха.
— Моля те. — Лара не би трябвало да се вълнува дали амаридийците ще живеят, или ще умрат, но сега откри, че не иска да загинат. — Това е жестоко — каза тя и треперенето на гласа и бе напълно искрено.
Лицето на Арен помръкна от гняв.
— Жестоко е онова, което тези мъже щяха да причинят на народа ми, ако бяха успели да пробият защитата ни. Итикана не ги е предизвиквала. Никога не сме нахлували в техните земи. Никога не сме клали техните деца за развлечение. — Той посочи с пръст към моряците и в гърлото на Лара се надигна жлъчка, когато поредният изчезна под вълните и водата почервеня, докато акулите го разкъсваха. — Те донесоха войната.
— Ако ги оставиш да умрат, с какво ще си по-добър от тях? — Оставаха трима моряци и всички бяха близо до брега. Само че островърхите перки на акулите ги следваха по петите. — Прояви милост.
— Искаш милост, така ли?
Арен се врътна на пети и извади стрела от колчана. Три украсени с черни пера стрели профучаха във въздуха и тримата моряци потънаха под вълните. Той се обърна, за да я погледне — кокалчетата на ръката, с която стискаше лъка, бяха побелели.
Лара падна на колене, затвори очи и се престори на разстроена, докато вътрешно се опитваше да си възвърне самообладанието. Итикана бе показала истинската си същност. Не тихи дворове и ромолящи топли извори, а насилие и жестокост. И Арен властваше над всичко това.
Но тя щеше да предизвика края му.
— Изчакай вятъра да отслабне и събери онези, които още се държат за въжетата — нареди Арен на войниците си. — Последното, което ни трябва, е някой от тях да намери пътя навътре по отлив.
После ботушите му затрополиха покрай нея и той пое надолу по стълбите към скрития плаж.
Лара остана на място и се усмихна вътрешно. Никой не я закачаше, бяха я оставили да се успокои след емоционалния й изблик, въпреки че тя обмисляше думите на Арен: да намерят пътя по отлив. Въпросът бе пътят към какво. Към пещерата? Или беше имал предвид нещо доста по-голямо?
Вятърът утихна, слънцето се скри зад нов покров от облаци, а дъждът се върна и я измокри до кости. Тя обаче не помръдна. Загледа със стоическо мълчание как войниците избутват лодките във водата, как минават под моста и как отстрелват един по един моряците, които бяха успели да се задържат за въжетата по време на цялата схватка. Безжизнените им тела паднаха в океана.
Не каза нищо и когато войниците се върнаха, но отбеляза обиколния път, по който бяха дошли — сякаш го правеха нарочно и скоро разбра причината за това, когато отливът започна и отдръпващата се вода разкри смъртоносните капани по дъното на морето. Стоманени шипове и назъбени скали, поставени там, за да унищожат всеки кораб или лодка, чийто екипаж не знаеше безопасния път.
Отливът достигна връхната си точка и Лара понечи да се изправи, сигурна, че е видяла всичко, което можеше да се види. Тогава една сянка в основата на най-близката кула под моста привлече вниманието й. Не, не беше сянка. Беше отвор.
Сърцето й заби по-бързо и тя едва успя да скрие радостната усмивка, готова да изплува на лицето й. Беше открила път към моста.
11. АРЕН
КРАЛИЦАТА НА АМАРИД ТРЯБВА СЪВСЕМ ДА СЕ Е отчаяла, за да вземе за корабите си тая сган.
Горик обърна трупа, който бе издърпал от морето. Кръвта започна да се просмуква в белия пясък. На тялото му липсваше един крак заради някоя от итиканските акули. Липсваше му и левият палец, но акулите нямаха вина за това. Защото липсващият пръст и жигосаният на опакото на дланта знак сочеха, че мъжът е прекарал известно време в амаридийски затвор за кражба.
Арен коленичи на земята и огледа оръфаната униформа на човека — платът бе напълно протрит и на двата лакътя. — Значи всички са престъпници, така ли?
— Всички, които успяхме да огледаме.
Арен се изправи и се намръщи към водата в пещерата, над която се стелеше мъгла. Амаридийският флот познаваше добре коработрошачите на Среден пост и въпреки това днешният кораб бе влязъл в обсега им и сам си беше подписал присъдата. Може би престарелият съд с екипаж от престъпници бе единственото, с което кралицата на Амарид бе готова да рискува в края на сезона на бурите, но все пак… какъв беше смисълът?
Арен се обърна към Горик:
— Напиши доклад и го прати на всички командири на стражата, за да знаят, че нашествията тази година са почнали по-рано.
После се отправи нагоре по пътеката към казармата. Нямаше никакво желание да се прибира вкъщи.
— Какво стана, Ваше Величество, жената да не те изгони вече? — Джор седеше край огъня с книга в ръка. — Май итиканската милост не й хареса особено.
Това определено беше вярно.
Лара бе седяла замислена на ръба на скалата, докато той не започна да се чуди дали да не прати някого да я завлече в къщата. После рязко се беше изправила, бе слязла по стълбите към плажа и беше минала покрай него, без да каже и дума — стражите, на които бе наредил да я придружат, сякаш предпочитаха да поплуват с акулите, отколкото да пазят кралицата си. След около час Илай бе дошъл при него с писмо от Лара до баща й и сега, докато думите на Астер още отекваха в ушите му, Арен се питаше дали изобщо да го изпрати.
— Съмнявам се да е ставала свидетелка на насилие преди. — Арен тръгна към нара си, но по средата на пътя си промени решението и седна до стария войник. — Прочети това.
По-възрастният мъж пое писмото, прочете го и сви рамене.
— Звучи ми, като да му съобщава, че още е жива.
Арен бе склонен да се съгласи. В писмото не се казваше кой знае какво, освен че тя е здрава и че се отнасят добре с нея, след което имаше подробно описание на къщата. Беше наблегнала основно на горещия извор. Въпреки това той прочете писмото няколко пъти в опит да открие шифър и когато не успя, се зачуди дали този факт го радва, или го разочарова.
— Интересно е, че теб не те споменава. Струва ми се, че леглото ти доста време ще остане студено.
Арен изсумтя. В ума му проблесна смътният спомен от съня, който го бе споходил наскоро — Лара в стаята му, в леглото му, в прегръдките му.