Защото вярваш в любовта

Катрин го изчака да слезе от коня и да го отведе в обора. Движенията му бяха грациозни, без нито една излишна стъпка. Сърцето й отново потрепна от желание. Както винаги при появата му.

През изминалите седмици той я придружаваше често. Когато отиваха на бал, танцуваха само по веднъж, и то английски народен танц, никога валс. След това се отдалечаваше, докато станеше време да си тръгнат. Само веднъж, когато един пиян офицер я набута в една ниша и се опита да й се обясни в любов, Майкъл се появи и го отдалечи с решителността на по-голям брат.

Жалко, че нейните чувства не бяха така сестрински.

Майкъл излезе от обора, поколеба се, после се обърна към градината и тръгна към нея с шапка в ръка. Слънцето позлатяваше разрошената кестенява коса.

— Добър ден, Катрин.

— Здравейте. — Тя извади от кошницата си една скъсана фуста на Ейми. — Изглеждате преуморен.

— Оказа се, че е много по-трудно да обучаваш неопитен полк, отколкото да копаеш окопи. — Той кимна към децата, които си играеха на криеница. — Чух виковете им и си казах, че би било приятно да погледам как тичат безгрижни деца, вместо тромави новобранци.

Ейми се измъкна иззад близкия рододендрон и се скри зад друг храст.

— Чудесна е — отбеляза одобрително Майкъл. — Дъщеря ви има всички данни да стане първокласен стрелец.

— Само не й го казвайте! И без това е същинско диваче. Щом я видите да играе крикет, ще разберете какво имам предвид. Щом срещнем Уелингтън, веднага започва да му разправя, че много жени участвали в отрядите на испанските партизани и че англичанките можели да сторят същото. — Катрин се зае да зашива скъсаното воланче. — Как върви обучението на новобранците ви?

— Имам сериозни съмнения, че знаят от кой край на мускета излиза куршумът.

Катрин избухна в смях.

— Сигурна съм, че не е чак толкова лошо.

— Преувеличавам, но само малко. Опитвам се да ги убедя, че най-опасното, което могат да сторят войниците, е да се откажат от боя и да избягат. Че най-важното е да пазят позицията. Ако успея да ги науча, ще се успокоя. Благодаря на небето, че имам добри сержанти. Ако не бяха те, досега да съм се отказал.

— Виждам, че продължавате да носите стрелковата си униформа вместо червения мундир на пехотата.

— Официалната причина е, че нямам време да отида при шивача. — Очите му засвяткаха развеселено. — Но това е само претекст. Истината е, че не желая да се откажа от този хубав зелен цвят.

— Добре, че херцогът не се интересува какво носят войниците му. Кълна се, че още не съм срещнала двама офицери, облечени еднакво. — Катрин отново се засмя. — Помните ли как само след няколко месеца на полуострова цялата армия изглеждаше мръсна и дрипава? Разпознавахме новаците по красивите им униформи.

Джейми Моубри изскочи иззад близкия храст и насочи един клон към гърдите на Майкъл.

— Бум, бум!

Катрин, която наблюдаваше внимателно събеседника си, улови мигновената реакция, която в битката би имала за последствие смъртоносно действие. Тя отлетя така бързо, както беше дошла, и Майкъл рухна драматично на тревата.