Защото вярваш в любовта

Заобиколена от офицери, тя поведе оживен разговор. Вечерта беше наистина чудесна. Може би беше глупаво да не посещава подобни забавления сама, но тя знаеше, че ако беше опитала, щеше да се почувства неудобно.

Лейди Троубридж дойде да й представи новия си гост.

— Катрин, познавате ли лорд Халдоран? Тъкмо е пристигнал от Лондон. Лорд Халдоран, мисис Мелбърн.

Лордът беше красив мъж около четиридесетте, с атлетична фигура на спортист. Когато Хелън ги остави, Катрин му протегна ръка.

— Добре дошли в Брюксел, лорд Халдоран.

— Мисис Мелбърн. — Той се наведе с добре премерена грация над ръката й и я притисна многозначително.

Тъй като знаеше от опит, че трябва веднага да изясни позицията си, тя издърпа ръката си и го дари с леден поглед. Той се изправи бързо и тя видя, че посланието е било разбрано и прието. За момент повярва, че ще получи някой тромав комплимент, но той я зяпна така настойчиво, че й стана неловко. Поведението му граничеше с неучтивост.

— Толкова ли е очевидно, че роклята ми е многократно променяна? — попита със сладък гласец тя.

Мъжът се овладя.

— Простете, мисис Мелбърн. Жена с вашата красота може да носи и зебло, без мъжът да го забележи. Бях омагьосан от очите ви. Какъв необикновен цвят — нито сини, нито зелени, прозрачни като скъпоценни камъни.

— И други са ми го казвали, но тъй като родителите ми имаха същите очи, смятам, че моите са съвсем обикновени.

Нещо се раздвижи в лицето му, но веднага изчезна.

— Нищо у вас не е обикновено — изрече галантно той.

— Глупости — отвърна хладно тя. — Аз съм само една офицерска жена, последвала съпруга си в армията, която се е научила да води домакинството дори когато заплатите се бавят с месеци и която учи дъщеря си как да намира най-добрите пилета на испанските пазари.

Мъжът се усмихна.

— Щастлив съпруг и щастлива дъщеря. Имате ли и други деца?

— Само Ейми. — Тъй като предпочиташе не толкова личен разговор, тя попита: — И вие ли сте в Брюксел с надеждата да се забавлявате, милорд?

— Естествено. Войната е най-добрият спорт. Не намирате ли и вие? Като момче молех баща си да ми купи патент в десети хусарски полк. Униформите бяха великолепни, ловът — отличен. — Той си взе щипка емфие от емайлирана табакера. — Ала промених мнението си, защото полкът бе преместен от Брайтън в Манчестър. Едно е да рискуваш живота си за родината и съвсем друго да те изпратят в изгнание в Ланкашир.

Сухата забележка беше напълно подходяща за човек, искал да постъпи в десети хусарски, най-елегантния и най-скъпия кавалерийски полк. Въпреки тази шеговита забележка, Халдоран продължаваше да изучава лицето й с неприятна настойчивост.

— Жалко, че не сте се присъединили към полка, когато го изпратиха на полуострова — отбеляза хладно тя. — Сигурна съм, че щяхте да се наслаждавате на възможността да преследвате дивеч, който отговаря на стрелбата със стрелба. Това е много по-възбуждащо от лова на лисици.