Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Обединените съюзнически войски са много повече от французите — промълви замислено Кенет.
Майкъл вдигна презрително вежди.
— Да не мислиш, че Бони ще им даде да се обединят? Той винаги предпочита нападението, а в сегашната си ситуация може да разчита единствено на безумната смелост. Колкото по-дълго се колебае, толкова повече време ще има Уелингтън да превърне армията в истинска бойна сила и да прибере ветераните си от Америка.
— Ако битката се води при равни условия, мога да се обзаложа, че Уелингтън ще спечели — кимна Кенет. — Но сега херцогът е в крайно неблагоприятно положение. Трудно е да се водят сражения с такава армия.
— Така беше и на полуострова, но херцогът не загуби нито една битка. — Майкъл се усмихна меланхолично. — И аз съм част от замисъла му. Повиши ме в полковник от пехотата и ми даде полк със заповедта да направя от него най-доброто, което мога.
— Това е добре. Решил е да използва способностите ти. Защо да си пилееш времето в щаба? Кой полк получи?
— Временна военна единица, наречена сто и пети. Състои се от шепа опитни професионални войници, сложени там за пикантна подправка на многото новобранци и полуобразовани жандарми. Херцогът се надява, че ветераните ще дадат на полка необходимата ударна сила.
— Ще ти бъде трудно.
— Да, но поне няма да се наложи да ги уча на разузнаване или клане със саби. Работата им е да стоят на едно място и да изпразват мускетите си, когато им дам заповед, за предпочитане не срещу своите.
— Докато гюллетата откъсват главите на другарите им, императорската гвардия марширува срещу тях под удари на барабани и драгуните препускат като луди на огромните си, покрити с желязо коне. Нищо по-лесно — заключи иронично Кенет.
— Както винаги си точен. В тази задача няма нищо сложно.
В момента Майкъл беше наистина убеден, че щеше да му бъде много по-лесно да обучава неопитни новобранци, отколкото да пази самообладание в присъствието на Катрин.
След като се облече особено грижливо, Катрин слезе в салона, където я чакаше Майкъл, за да я заведе на музикалната вечер. Тъмнозелената униформа на стрелците му стоеше като излята. Никога преди това не беше виждала военен, който да изглежда толкова красив в тази униформа. Опитвайки се да не го зяпа възхитено, тя заговори:
— Много се радвам на тази вечер. От седмици не съм излизала, освен на вечерите, които дава херцогът.
— За мен е удоволствие да ви придружа. — Майкъл й предложи ръката си и я дари с нежна усмивка. — Тази вечер изглеждате прекрасно.
Тя взе ръката му и двамата се запътиха към чакащата карета. Майкъл седна до нея и дългите му крака я докоснаха. Катрин отново усети топлината на желанието и този път веднага я разпозна. Вече се чувстваше много по-близо до него и не се обезпокои, както в нощта в кухнята. Дори започна да се наслаждава на тази непозната чувственост, знаейки, че придружителят няма да сложи ръка върху бедрото й, нито ще се опита да я целуне. Желанието беше като апетит за пресни ягоди — истинско, напълно реално, но не опасно силно.
Къщата на лейди Троубридж не беше голяма и поздравленията се приемаха в същия салон, където се събираха гостите. В голямото помещение, осветено от безброй свещи, се разхождаха офицери от половин дузина нации в парадни униформи и дами в официални тоалети.
— Прекрасна сцена — отбеляза Майкъл. — Брюксел е полудял по военщината.
— Когато отново се възцари мир, армията ще излезе от мода — отговори остро Катрин. — Само надвисналата опасност кара хората да обичат войниците.
Той й хвърли поглед, изпълнен с разбиране.
— Когато Наполеон бъде победен, повечето офицери ще бъдат пенсионирани с половин заплата, а обикновените войници ще се върнат в цивилния живот и само белезите и болките ще им напомнят за преживяното под знамената.
— До следващата война. — Катрин оглеждаше внимателно препълнения салон. — Може би си въобразявам, но тази вечер атмосферата е странна — веселостта е трескава, някак принудена.
— Така е навсякъде в елегантното общество на Брюксел. Температурата се покачва с всеки ден — обясни спокойно Майкъл. — Танц на края на вулкан. Възможната опасност увеличава желанието за живот и забавления.
— Но опасността е илюзия — извика възбудено Катрин. — Когато Наполеон тръгне към Брюксел, повечето от тези блестящи мъже и жени ще избягат в сигурните си домове в Англия. Твърде малко ще останат тук, за да се изправят срещу оръдията, да превързват ранени или да търсят труповете на близките си по бойните полета.