Андромеда [A for Andromeda - bg]

Тя не каза нищо на Куодринг, но отново отиде там на следващия ден. Яхтата и колата бяха изчезнали. Наоколо бе пусто и тихо, само чайките пищяха. На по-следващия ден валеше дъжд, а след това Джуди бе прекалено заета с посещението на министъра, за да й остане време за разходка. Към пет следобед в деня преди откриването всичко бе уредено — имаше шофьори, които щяха да вземат гостите от гарата, хора за посрещането на министерския хеликоптер, напитки и сандвичи в кабинета на директора, програма на посещението, съгласувана с Рейнхарт и останалите. Флеминг беше кисел и затворен. Джуди я болеше главата.

Към четири часа следобед слънцето се показа, тъй че тя си сложи шлифер и излезе. Докато вървеше покрай скалите, от земята наоколо се вдигаше пара, ниско долу зелените вълни се разбиваха в скалите и издигаха дантелени гребени от пяна, които искряха на слънцето.

Както преди нямаше нито яхта в морето, нито кола на мястото, където пътечката стигаше до коларския път, ала по него се виждаха пресни следи от гуми, оставени след дъжда. Джуди размишляваше върху този факт, когато долови друг далечен шум. Този път беше от моторна лодка и идваше откъм другия край на острова, който бе на няколко мили разстояние. Присвила очи срещу слънцето, наблюдаваше как мъничкият нос на лодката се подава иззад острова и тя се отправя към залива под лагера в Торнес. Беше лодката на Бриджър и Джуди можа да види в нея само един човек — най-вероятно самия Бриджър.

Не видя нищо повече. Чу се изсвистяване и пукот, покрай главата профуча откъртен от скалата камък. Без да изчака, за да разгледа следата от куршума върху камъка, тя побягна. Докато тичаше надолу по пътеката, покрай главата й изсвири втори куршум. После тя бе вече зад скалите и в безопасност. Бягаше с всички сили, поспря, после отново хукна. Доста преди да стигне до лагера, слънцето се бе скрило зад облаците. Вятърът се усили и небето притъмня. Тресеше я и краката й трепереха.

Когато мина през централния вход, почувствува се по-сигурна, но ужасяващо самотна. Кабинетът на Куодринг бе затворен. Нямаше с кого да проговори, а не искаше да срещне Бриджър в столовата. Докато вървеше между бунгалата в жилищния сектор, нощният мрак се спусна над земята и тя неочаквано се озова пред бунгалото на Флеминг. Непоносима й бе мисълта да остане повече навън. Почука на вратата и без да дочака отговор, влезе вътре.