Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Днес тук е доста спокойно — рече той, докато те привеждаха глави под проливния дъжд. — Понякога докато се озърнеш, и вече извие буря.

Върху наклонените си стойки стояха няколко малки ракети, покрити със синтетични покривала, и сочеха към морето, а една по-голяма бе поставена вертикално на главната стартова площадка и изглеждаше солидна и съвсем истинска, тъй както бе прикрепена към установката си.

— Не сме по най-големите ракети. Тези всичките са прехващани — крият големи възможности в малки размери. Разбира се, всичко това е от най-висока класа. Обикновено не допускаме посетители тук.

Главният компютър беше много внушителен и се намираше в една голяма лаборатория. Беше тройно по-голям от най-големия компютър, с който бяха работили досега. Дежурният персонал даде на Флеминг график, на който бяха отбелязани неговите часове за работа — хората бяха дружелюбни, макар и не особено заинтригувани. На Флеминг и останалите бе предоставена и една празна служебна сграда, както и няколко дървени бунгала за жилища — малки и съвсем обикновени, но чисти и обзаведени със служебни мебели.

Те зашляпаха с подгизналите си обуща към помещенията на личния състав, където им показаха офицерската столова и фоайето, магазина, пералнята, гаража, киното и пощата. Лагерът бе на самоиздръжка — не се налагаше да се излиза за каквото и да било, освен да се полюбува човек на пирена и небето.

През първите няколко месеца тук бе настанена само основната група от екипа — Флеминг, Бриджър, Кристин, Джуди и няколко от младшите помощници. Кабинетите им преливаха от изчисления, планове, хелиографски копия и части от все още неразопаковано оборудване. Флеминг и Бриджър прекарваха дълги нощи над проекта за електрическите схеми и електронните компоненти; малко по малко сградата се изпълни с все повече изследователи и проектанти, чертожници и инженери.

Рано през пролетта на следващата година в лагера се появиха работниците на предприемаческа фирма от Глазгоу и оградиха едно място с дъсчена ограда, на която пишеше: «Макинтайър и синове». В заградения участък бе построена изолирана от лагера сграда за новия суперкомпютър — така наричаха творението на Флеминг — и камиони, натоварени с апаратура, пристигаха и хлътваха в него.

Постоянният персонал гледаше на всичко това с жив интерес, но отдалече и продължаваше да работи върху собствените си задачи. Приблизително веднъж на седмица от ракетните площадки излиташе с гръм и трясък нов четвърт милион от парите на данъкоплатците. Стадата овце и крави в близката околност лениво се разпръскваха. После следваха няколко усилни дни на командните постове. Като се изключи всичко това, мястото бе тихо и спокойно като девствена земя и неописуемо красиво, когато дъждът престанеше.

Младшите членове от екипа на Рейнхарт с удоволствие споделяха компанията на учените, които работеха за отбраната, и на патрулите — хапваха, пийваха и излизаха с малки лодки в залива. Флеминг и Бриджър обаче се държаха настрана и бяха известни като «божествените близнаци». Ако не бяха при компютъра или в служебните помещения, значи работеха в едно от двете бунгала. Понякога Флеминг се затваряше някъде с някой нерешен проблем, а Бриджър, въоръжен с бинокъл, отиваше с моторна лодка до птичия остров Торхолм.