Андромеда [A for Andromeda - bg]

Зад масивните двойни огнеупорни врати се простираше помещение с големината на бална зала, разделено на две от рафтове с апаратура, които стигаха до тавана. Между тях и вратата се намираше главният пулт за управление; от едната му страна бе величествената клавиатура, а от другата — печатащото устройство. И към двете имаше магнетофони и други входно-изходни устройства. Централното осветление още не работеше — само една крушка светеше над пулта за управление, а от рафтовете с апаратура висяха няколко лампи. Помещението бе наполовина под земята и нямаше прозорци. Приличаше на тайнствена пещера.

— Всичко това — каза Флеминг, като сочеше апаратурата — е управляващото устройство. Това е входната конзола. — Той й показа клавиатурата на телетипа, магнитолентовия скенер и другите входно-изходни устройства. — Бяхме замислили той да има нещо като сетивна магнитна система, но я преработихме в скенерна. Така е по-лесно за зрящите простосмъртни.

— Той ли?

Флеминг я изгледа особено.

— Наричам го така, защото имам чувството, че е разумно същество. Да не кажа човек.

Джуди беше живяла толкова дълго в близост с Флеминг, че вече бе свикнала с тази мисъл. Бе забравила тръпката, която я прониза в Болдършо Фел, когато за пръв път уловиха съобщението от Космоса. После тревогите и преживяванията притъпиха онова усещане, пък и самото съобщение се бе принизило до прозаични неща, като сгради, електрически инсталации и сложно оборудване, сътворени от човешка ръка. Но докато стоеше до Флеминг, който не само изглеждаше уморен, но и безумен, движен от някаква външна сила, не можеше да не усети някаква неясна враждебна мощ, спотаена в мрачното помещение. Просто усети как я докосна и изчезна. Не бе проникнала в съзнанието й така, както в неговото, ала усещането я накара да потръпне отново.

— А това е изходът — рече Флеминг, който с нищо не показа, че е забелязал вълнението й. — Естествените «мисловни» процеси на компютъра са изразени според двоичната аритметика, но ние го караме да печати на десетичната, за да можем да разчитаме написаното веднага.

Тук-там в стената от апаратура имаше дисплеи.

— Какво е това? — попита Джуди, като посочи към внушителен брой миниатюрни неонови лампички, подредени в редици между два метални диска, покрити с плексигласови шлемове и поставени под прав ъгъл към рафтовете.

— Устройството за управление. Лампичките са просто дисплей за текуща информация. Те показват състоянието на данните, които преминават през машината.

— Има ли вече данни в нея?

— Не още.

— Изглежда, си сигурен, че всичко това ще проработи.