Андромеда [A for Andromeda - bg]

Четвърта глава

Акцията

Никой никога не ходеше в Торнес за развлечение. От Лондон дотам можеше да се стигне най-бързо за дванайсет часа — първо със самолет до Абърдийн, а после с експрес през Северна Шотландия до Геърлох на западното крайбрежие. Торнес бе първата гара на север от Геърлох, ала там нямаше нищо друго освен едно малко западащо селце, див скалист бряг и пуста равнина. Изследователската база се намираше на носа, разположен в широката водна ивица, разделяща остров Скай и остров Луис, а откъм сушата я опасваше висока ограда с бодлива тел отгоре, по която течеше ток. От двете страни на входа имаше караулни будки с часовои, а покрай оградата и високите крайбрежни скали патрулираха войници с кучета. Отвъд се простираше сивата водна шир на Атлантика, виждаше се един остров, обитаван от птици, и от време на време — някой патрулен катер от Кралския флот. Почти винаги бе облачно, всичко наоколо бе зелено, сиво и кафяво и като се изключат гласовете и шумът, идващи на промеждутъци откъм лагера, мястото беше тихо.

Когато Рейнхарт и Флеминг пристигнаха, валеше дъжд. На гарата ги посрещна черен служебен автомобил, шофиран от млада жена със зелена униформа, и като разплискваше калта по коларския път през откритата пуста местност, ги откара пред вратите на лагера. Там бяха посрещнати от един сержант от Шотландския полк и телефонира на директора да го уведоми, че са пристигнали.

Администрацията се помещаваше в дълга тясна едноетажна сграда в средата на лагера. Макар да бе нова и с модерна архитектура, тя напомняше с нещо типичната мрачна казармена постройка, но кабинетът на директора изглеждаше съвсем другояче. Махагоновият под блестеше, електрическите крушки бяха скрити под бели абажури с аеродинамична форма, завесите на прозорците падаха до пода, а по стените висяха карти и схеми в полирани дървени рамки. Директорското бюро беше широко и красиво; зад него седеше мъж с тясно сбръчкано лице, а отпред имаше гравирана плочка, на която пишеше: «Д-р Ф. Т. Н. Гиърс».

Той ги посрещна любезно, но без ентусиазъм и показа явно престореното си пренебрежение към своята работа.

— Тук ще ви бъде много скучно — каза той, докато им предлагаше цигари от полирана ракетна капсула. — Ние, разбира се, се познаваме по име.

Рейнхарт бе нащрек, седнал на един от столовете за посетители, които бяха толкова ниски, че едва успяваше да вижда директора зад бюрото.

— Кореспондирали сме си, мисля, относно проследяването на ракети — за да го каже, Рейнхарт трябваше да си протегне врата — очевидно столовете нарочно бяха ниски. Флеминг огледа изпитателно обзавеждането и се усмихна.

Физик по образование, Гиърс вече години наред бе старши научен ръководител на проектите по отбраната и сега повече приличаше на висш офицер, отколкото на учен. Някъде под строгата му военна униформа се криеше изследователят, но това само го караше да завижда още повече на работата на другите и да трупа ядове от купищата всекидневни дреболии.