Андромеда [A for Andromeda - bg]

Наоколо цареше пълна тишина. От двете им страни имаше редици лъскави метални шкафове, скрили своите тайни, а безизразното лице на контролното табло сляпо се взираше в полумрака. Флеминг стоеше и нехайно се оглеждаше наоколо; бе като част от компютъра, както бе част от колата си, когато шофираше.

— Като заработи, ще бъде по-красив — каза той и я поведе към другата половина на помещението зад устройството за управление.

Имаше голяма полукръгла стая, слабо осветена както предната, в средата на която се издигаше огромна колона с метална обшивка.

— Това тук е най-главното — паметта. — Той отвори вратичка в основата на колоната и освети вътрешността с лампичка. — Ето ти едно малко прекрасно творение на молекулярната електроника. Паметта е в ядрото, а ядрото е в пълен вакуум при температура един-два градуса около абсолютната нула. Ето за какво ни трябва втечненият хелий.

Джуди надникна и успя да види куб от нещо като метал със стена около три квадратни фута, запечатан в стъклен съд, обхванат от охладителни шини. Флеминг говореше машинално, сякаш изнасяше лекция.

— Сърцевината е изградена от редуващи се пластинки от проводим и непроводим материал с дебелина половин микрон, подредени кръстообразно като пчелни килийки. Това създава завършена «да-не» логическа схема върху метална плоскост, която почти не може да се види с просто око.

— Равнява ли се това на една мозъчна клетка?

— Може да се каже и така.

— Колко такива има?

— Ядрото е куб със страна три метра. Това прави няколко хиляди милиарда. А има шест такива ядра.

— Значи е по-голям от човешки мозък.

— Да, разбира се. Много по-голям. По-бърз. И много по-ефективен. — Той затвори вратичката и не каза нищо повече.

Джуди се опита да си представи как компютърът ще работи в действителност, но това не бе по силите й, както и не можеше да проумее самата материя — всичко бе прекалено необятно и непознато, за да го нарисува във въображението си.

Тя поздрави Флеминг за успеха и си тръгна. За миг й се стори, че е самотен и отнесен, но не направи опит да я задържи. После отново започна да проверява изчисленията си.