![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
Вандънбърг, Уотлинг, госпожа Тейт-Алън и верният безмълвен Нюби пристигнаха с влака в два часа и бяха посрещнати от двете най-хубави служебни коли. Министърът щеше да пристигне с хеликоптер в три часа — странна приумица съвсем в негов стил, която останалите отминаха учтиво и без коментарии.
Небето вече се беше прояснило и почетната стража стоеше мирно на плаца в центъра на лагера. Тук чакаха Рейнхарт и майор Куодринг — майорът бе сложил най-хубавата си парадна униформа с нови лентички на ордените, а Рейнхарт стискаше в ръце изцапан найлонов дъждобран.
Останалите гости и домакини се събраха пред портала на новата сграда на компютъра и с надежда гледаха към небето. Осборн кротко поддържаше дипломатичен разговор.
— Сигурно не сте знаели, че Британските острови се простират тъй далече на север, нали, генерале? — Това бе предназначено за Вандънбърг, който проявяваше признаци на нетърпение и прикрита обида. — Какво ще кажете, Гиърс?
Гиърс бе облякъл нов костюм и непоколебимо се бе изправил пред останалите — олицетворение на директор.
— Какво измътиха? Лебед или грозно патенце? — попита го госпожа Тейт-Алън.
— Не знам. Ние имаме време само за практични неща.
— Това тук не е ли същото? — попита Осборн.
— По време на войната летях над тези места — каза Уотлинг.
— Нима? — изрече Вандънбърг без всякакъв интерес.
— Северноатлантическите патрули. Тогава бях в бреговата охрана.
Но никой не го чу — хеликоптерът беше пристигнал. Той закръжи над плаца като разтревожена птица, после се спусна върху хидравличните си нозе. Миг-два перките му пореха въздуха, а после спряха да се въртят. Вратата се отвори, достопочтеният Джеймс Ратклиф слезе по стълбичката, стражата взе за почест, Куодринг козирува, Рейнхарт запристъпя напред на малките си пъргави нозе, здрависа се и поведе министъра към събралите се пред портала. Ратклиф изглеждаше чудесно и бе свежо изкъпан. Той се здрависа с Гиърс и озари останалите с лъчезарна приятелска усмивка.
— Много ми е приятно, докторе! Толкова мило от ваша страна да приютите нашата малка машинка сред вас.
Гиърс се бе преобразил.
— Сър, тази работа е чест за нас — изрече той с най-хубавата си усмивка. — Истинска научна дейност сред нас, грубите практици.
Осборн и Рейнхарт се спогледаха.
— Желаете ли да влезем? — попита Осборн.
— Да, разбира се. — Министърът се усмихна на присъствуващите. — Здравейте, Вандънбърг, радвам се да ви видя тук.
Гиърс пристъпи напред и сграбчи дръжката на вратата.
— Може ли? — Той предизвикателно погледна Рейнхарт.
— Може — отвърна Рейнхарт.
— Заповядайте, господин министър — и Гиърс ги поведе навътре.
Сега в компютърната зала светеха всички лампи и Гиърс гордо развеждаше високите гости. Рейнхарт и Осборн го оставиха да води, а Флеминг намусено наблюдаваше от пулта за управление. Гиърс представи Бриджър и Кристин, и — доста неохотно — Флеминг.
— Нали познавате Флеминг? Той го конструира, господин министър.
— Конструкторите са от съзвездието Андромеда — каза Флеминг.
Ратклиф се засмя, сякаш чу хубава шега.
— Е, доста работа сте свършили. Сега разбирам защо искахте толкова много пари.
Групата обикаляше из залата. Госпожа Тейт-Алън бе силно впечатлена от неоновите лампички; мъжете с тъмносиви костюми смаяно разглеждаха рафтовете с апаратура и Флеминг бе принуден да изостане най-отзад заедно с Осборн.
— Няма друг бизнес като шоу-бизнеса.
— Това всъщност е комплимент — рече Осборн. — Те ви поверяват всичко — и знанията, и инвестициите, и властта.
— Значи са още по-големи глупаци.
Осборн обаче не се съгласи. След като групата видя и паметта на компютъра, всички се събраха пред пулта за управление.
— Е? — изрече Ратклиф.
Флеминг вдигна от пулта лист, изписан с числа.
— Това — каза той толкова тихо, че почти никой не го чу — е последната група данни от съобщението.
Рейнхарт повтори думите му, взе листа и обясни:
— Сега ще въведем тези данни през входното устройство и ще задействуваме машината.
Той подаде листа на Кристин, която седна зад телетипа и започна да натиска клавишите. Беше много сръчна и красива — всички й се възхищаваха. Когато свърши, Флеминг и Бриджър завъртяха ключовете, натиснаха бутоните и зачакаха. Министърът чакаше. Откъм задната част на компютъра се носеше непрекъснато бръмчене, иначе беше тихо. Някой се покашля.
— Наред ли е всичко, Денис? — попита Флеминг.