Андромеда [A for Andromeda - bg]

На сутринта получи телеграма от Торнес: «ФУЛ. АСА И ПОПОВЕ. ЕЛА БЪРЗО. ФЛЕМИНГ.» Той анулира резервацията си за самолета до Лондон, купи си билет за влака и отново се отправи на северозапад, вземайки Доней със себе си.

— Какво означава това? — попита тя.

— От все сърце се надявам да означава, че се е случило нещо. Проклетата машина струва няколко милиона и снощи си мислех, че ще станем за посмешище на Уайтхол.

Не му беше съвсем ясно защо я взима със себе си. Вероятно за да си осигури морална подкрепа.

Когато се обади в лагера от гарата на Торнес, за да помоли за още един пропуск и кола, свързаха го направо с кабинета на Куодринг.

— Проклети учени! — рече Куодринг на дежурния. — Влизат и излизат, сякаш тук е панаир.

Той взе пропуска, който дежурният бе написал, и се отправи по коридора към кабинета на Гиърс. Иначе имаше доста приятен характер, ала Джуди му беше докладвала за изстрелите и той бе изнервен и разгневен.

— Бихте ли подписали това, сър? — Той постави пропуска върху бюрото на Гиърс.

— За кого е?

— Професор Рейнхарт води някого със себе си.

— Проверихте ли го?

— Всъщност посетителят е жена.

— Как се казва? — през очилата си Гиърс хвърли бегъл поглед на картончето.

— Професор Доней.

— Доней ли? Маделин Доней? — Той отново го погледна с подновен интерес. — Не е нужно да се безпокоите. Преди да се премести, работехме заедно в Манчестер. — Той се усмихна на спомена, докато подписваше пропуска.

Куодринг стеснително се засуети.

— Не е лесна работа да се следят тия от министерството на науката.

Гиърс му подаде пропуска.

— Лесно е, докато си стоят в сградата.

— Само че не си стоят.

— Кой не си стои?

— На първо място Бриджър. Твърде често излиза с лодката си до острова.

— Ходи да наблюдава птиците.

— Ние смятаме, че ходи за друго. Моята версия е, че изнася документи.

— Документи ли? — Гиърс рязко вдигна поглед и очилата му пробляснаха. — Имате ли някакви доказателства?

— Не.

— Ами тогава…

— Възможно ли е да го обискираме на потонния кей?

— А ако няма нищо у себе си?

— Ще бъда страшно учуден.

— И ще изглеждаме доста глупаво, нали? — Гиърс свали очилата си и тревожно се взря в майора. — Дори да е имал подобно намерение, така ще стане по-бдителен.

— Той си е наумил нещо.

— Тогава съберете факти, за да действуваме.

— Не виждам как ще стане това.

— Вие отговаряте за охраната на тази база.

— Да, сър.

За миг Гиърс изцяло се съсредоточи върху проблема.

— А мис Адамсън?

Куодринг докладва за случая.

— И все още нищо, така ли?

— Нищо, сър.

— Хм. — Той рязко прибра очилата си и с това въпросът беше приключен. — Ако отивате към сградата на компютъра, бихте могли да дадете пропуска на професор Доней.