Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Чудех се — каза Едуард бавно — ако… първо… може би би искала да направим среднощно плуване? — Той си пое дълбоко въздух и гласът му бе по-спокоен когато проговори отново. — Водата ще бъде много топла. Това е типа плаж, който би одобрила.
— Звучи хубаво. — Гласът ми ми изневери.
— Сигурен съм, че би искала човешка минутка или две… Беше дълго пътуване.
Кимнах вдървено. Едва се чувствах човек; може би няколко минутки насаме щяха да ми помогнат.
Устните му погалиха гърлото ми, точно под ухото ми. Той се засмя веднъж и хладният му дъх погъделичка прегрялата ми кожа.
— Не се бавете прекалено много, госпожо Кълън.
Стреснах се малко при звученето на новото ми име.
Устните му се плъзнаха по врата ми до върха на рамото ми.
— Ще те чакам във водата.
Той закрачи покрай мен към френската врата, който се отваряше направо към пясъка на плажа. По пътя той се измъкна от блузата си, пускайки я на пода, и се плъзна през вратата в огрятата от луната нощ. Знойният солен въздух се завихри в стаята зад него.
Дали кожата ми беше избухнала в пламъци? Трябваше да погледна надолу, за да проверя. Не, нищо не гореше. Поне не видимо.
Напомних си да дишам и се запрепъвах към гигантския куфар, който Едуард беше отворил върху ниско бяло шкафче. Трябваше да е мой, защото позната ми чантичка с тоалетни принадлежности беше точно отгоре, имаше и доста розово вътре, но не можех да разпозная нито една дреха като своя. Докато ровех из подредено сгънати купчинки — търсейки нещо познато и удобно, някой стар анцуг може би — привлече вниманието ми факта, че имаше доста прозрачна дантела и оскъден сатен в ръцете ми. Луксозно бельо. Много луксозно бельо с френски етикети.
Не знаех как или кога, но някой ден Алис щеше да си плати за това.
Отказвайки се, отидох до банята и надникнах през дългите прозорци, които се отваряха към същия плаж, като френските врати. Не можех да го видя; предположих, че беше някъде там във водата, без да се притеснява за излизането за въздух. В небето отгоре луната изглеждаше саката, почти пълна и пясъкът беше бял под блясъка й. Леко движение привлече погледа ми — закачени върху нисък клон на едно от палмовите дървета, изобилстващи на плажа, останалите му дрехи се вееха на лекия бриз.
Гореща тръпка премина през кожата ми отново.
Поех си няколко глътки въздух и тогава отидох до огледалата над дългата редица плотове. Изглеждах точно сякаш съм спала в самолет цял ден. Намерих четката си и я прокарах отмъстително през заплетените кичури, докато не ги пригладих и не напълних зъбците на четката с косми. Измих зъбите си обстойно два пъти. Тогава измих лицето си и плиснах малко вода отзад на врата си, който чувствах трескаво горещ. Чувството беше толкова хубаво, че измих и ръцете си и накрая реших да се предам и да взема душ. Знаех, че е глупаво да се къпя преди да плувам, но имах нужда да се успокоя и горещата вода беше единственият сигурен начин за това.
Също, да избръсна краката си отново изглеждаше доста добра идея.
Когато приключих грабнах огромна бяла кърпа от плота и я увих под ръцете си.
Тогава се изправих пред дилема, която не бях обмисляла. Какво трябваше да сложа? Не и бански, очевидно. Но и изглеждаше глупаво да си сложа дрехите пак. Не исках и да си помислям за нещата, които Алис ми беше опаковала.
Дишането ми започна да се ускорява отново и ръцете ми затрепериха — дотук с успокояващия ефект на душа. Започна да ми се вие свят, очевидно продукт на надвисващ пристъп на паника. Седнах на хладния, покрит с плочки, под в голямата си кърпа и наведох главата си между коленете. Молех се той да не дойде да ме търси преди да мога да се съвзема. Можех да си представя какво ще си помисли, ако ме видеше да се разпадам по този начин. Нямаше да му е трудно да се убеди сам, че правим грешка.
А аз не превъртах защото мислех, че правим грешка. Изобщо даже. Превъртах, защото нямах идея как да направя това и ме беше страх да изляза от тази стая и да посрещна неизвестното. Особено във френско луксозно бельо. Знаех, че не съм готова за това още.
Чувствах се точно, сякаш трябва да изляза на сцената в театър, пълен с хиляди хора, без никаква идея какви са ми репликите.
Как го правеха това хората — преглъщаха всичките си страхове и се доверяваха на някой толкова пълно с всеки недостатък и страх, който имаха — с по-малко от пълната отдаденост, която Едуард бе предоставил на мен? Ако не беше Едуард там, навън, ако не знаех с всяка клетка на тялото си, че той ме обичаше толкова, колкото го обичах и аз — безусловно, безвъзмездно и, нека бъдем честни, неразумно — никога нямаше да съм способна да стана от този под.