Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Едуард леко извъртя лицето си за да измърмори: «Махай се, Алис» и после притисна устните си към моите отново.
— Бела, искаш ли да носиш тази рокля в самолета? — поиска да знае тя.
Не внимавах много. В момента просто не ме интересуваше.
Алис изръмжа леко.
— Ще й кажа къде ще я водиш, Едуард. Кълна се в бога, ще й кажа.
Той замръзна. Тогава вдигна лицето си от моето и се загледа в любимата си сестра.
— Ужасно си малка, за да си такава огромна досада.
— Не съм избрала перфектната рокля за заминаване, за да я похабя — скара му се тя, хващайки ръката ми. — Ела с мен, Бела.
Задърпах се, повдигайки се на пръсти, за да го целуна още веднъж. Тя дръпна ръката ми нетърпеливо, издърпвайки ме далече от него. Имаше няколко кикота от наблюдаващите гости. Предадох се и се оставих да ме заведе в празната къща.
Изглеждаше раздразнена.
— Съжалявам, Алис — извиних се.
— Не виня теб, Бела. — Тя въздъхна. — Ти изглежда не можеш да се въздържиш.
Захилих се на мрачното й изражение и тя се смръщи.
— Благодаря ти, Алис. Беше най-красивата сватба, която някой някога е имал — казах й честно. — Всичко беше абсолютно правилно. Ти си най-добрата, най-умната, най-талантливата сестра в целия свят.
Това я умилостиви; тя се усмихна широко.
— Радвам се, че ти хареса.
Рене и Есме чакаха горе. Трите бързо ме изкараха от роклята и ме вкараха в ясносиният костюм за заминаване. Бях благодарна когато някой издърпа шнолите от косата ми и я остави да падне свободно по гърба ми, спасявайки ме от главоболие по-късно. Сълзите на майка ми се стичаха без да спрат през цялото време.
— Ще ти се обадя, когато знам къде отивам — обещах аз и я прегърнах за довиждане. Знаех, че тайната за медения месец навярно я подлудяваше; майка ми мразеше тайните, освен ако не беше посветена в някоя от тях.
— Ще ти кажа в момента, в който тя е на безопасно разстояние — направи по-доброто Алис, подсмихвайки се на нараненото ми изражение. Колко нечестно, щях да съм последната разбрала.
— Трябва да дойдеш да ни посетиш с Фил много, много скоро. Твой ред е да отидеш на юг — да видиш слънцето поне веднъж — каза Рене.
— Не валя днес — напомних й, избягвайки молбата.
— Като по чудо.
— Всичко е готово — каза Алис. — Куфарите ти са в колата — Джаспър я докарва. — Тя ме задърпа обратно към стълбите, а Рене ме следваше все още засрамвайки ме.
— Обичам те, мамо — прошепнах, докато се спускахме — Ужасно съм щастлива, че си имаш Фил. Грижете се един за друг.
— И аз те обичам, Бела, миличка.
— Довиждане, мамо. Обичам те — казах отново със свито гърло.
Едуард чакаше на дъното на стълбите. Поех протегнатата му ръка, но се наклоних малко настрани, търсейки из тълпата, която се чакаше да ни изпрати.
— Тате? — попитах, очите ми все още търсещи.
— Ето тук — каза нежно Едуард. Той ме задърпа през гостите; те направиха пътека за нас. Намерихме Чарли, облегнал се неловко срещу стената зад всички други, изглеждащ, сякаш се крие. Червените кръгове около очите му обясняваха защо.
— О, тате!
Прегърнах го през кръста, сълзите стичащи се отново — бях плакала толкова много тази вечер. Той ме потупа по гърба.
— Стига, стига. Не искаш да си изпуснете самолета, нали.
Беше трудно да говоря за любов с Чарли — толкова си приличахме, винаги се обръщахме към тривиални неща, за да избегнем засрамващи емоционални представления. Но това не беше време да съм сериозна.
— Завинаги ще те обичам, тате — казах му. — Не забравяй това.
— И аз теб, Бела. Винаги съм и винаги ще.
Целунах го по бузата в същото време, в което той целуна моята.
— Обади ми се — каза той.
— Скоро — обещах, знаейки, че това е всичко, което мога да обещая. Просто телефонно обаждане. Баща ми и майка ми не можеха да ме видят отново; щях да бъда прекалено различна и много, много по-опасна.
— Ами тръгвай тогава — каза той пресипнало. — Не трябва да закъснявате.
Гостите ни направиха още една пътека. Едуард ме придърпа към себе си, докато осъществявахме бягството си.
— Готова ли си? — попита той.
— Готова съм — казах аз и знаех, че това е вярно.
Всички аплодираха, когато Едуард ме целуна на прага. Тогава се затичахме към колата и оризовата буря започна. Повечето от нея беше с широк периметър, но някой, вероятно Емет, хвърляше с безмилостна точност и аз получих доста рикошети от гърба на Едуард. Колата беше украсена с още цветя, които висяха по цялата й дължина и на дълги ефирни панделки бяха закачени дузина обувки — дизайнерски обувки, които изглеждаха чисто нови — клатещи се зад нея.