Искровете (Историко-географски очерк)

Да започнем с Маджаре! Преселването на цели села или групи от хора е било често явление в турско време. Дори дълго преди турското нашествие. Известно е, че жителите на Рельово са били доведени отнякъде и поселени на това място, за да плавят руда. Рельово се намира близо до Татар-гечит, отгдето са били преселени потомците на днешните маджарци. И тъй както доскоро жителите на съседните до Рельово села са наричали рельовци с прозвището „елинци“, дадено им заради техния чуждинен произход, така и днешните искровци наричат жителите на Маджаре с прозвището „маджири“.

Маджарци са маджири, а това още не значи, че не са българи. Дори легендата за тях премълчава произхода им. Тя само сочи предишното им поселище в Татар-гечит. И понеже е известно от историята, че в XIV и XV век саксонци са копаели руда в Босна, Сърбия и България, повикани в тези земи откъм Унгария и Седмоградско, мнозина са склонни да търсят унгарска кръв в жилите на някогашните маджарци. Това не е изключено, ала е малко вероятно, защото преселниците маджари, като членове на едно по-културно племе, не биха живели в землянки както при Татар-гечит, така и край Черни Искър.

Тогава отгде произлиза странното име на поселището им? Само от извращението на „мухаджир“, тая турска дума за преселник. В Искровете ще ви кажат, че първите маржарци са били маджири, а не маджари и дори ще наблегнат върху и-то. При бързия изговор побългарената чуждица мухаджири се е превърнала в маджири. Прозвището се е запазило не само поради късното идване на маджарци в долината, но и поради тяхното насилствено преселване от Татар-гечит. От извращението на маджири произлиза и Маджаре, с ударението върху първата сричка. В по-раншните турски документи за Искровете селото изобщо не се споменава.

Тъкмо късното поселване на маджарци в долината на Искровете е сигурен довод срещу предположението за техния иностранен произход. Саксонци, маджари, хървати и сърби са разработвали рудните залежи в нашите земи както през Второто българско царство, така и през първите два века от турското владичество и местното население в Самоковско ги е наричало с общото име „маджари“. Ала преселването на маджарци е станало много по-късно — толкова късно, че при Освобождението селището им е наброявало едва петнадесетина къщи. Дори църквата им е била съградена чак в 1898 година.

Какви лоши „католици“!… При това в Маджаре не е запазено предание за прадеди чужденци.

Ала легендата за Бели Искър боязливо вмъква „латинци и папищане“ между основателите на селото. И те като самите белоискровци са били ковачи. Край селото е имало много железни топилни. В по-късно време наоколо са се издигали няколко мадана: тоя под самото село, по левия бряг на Бели Искър, Бошков мадан, близко до водослива на двата Искъра, мадан Етровица, малко по-нагоре по Черни Искър, срещу днешната Гюргьова чешма, маданът Близнаците срещу него, отвъд реката, маданът Могилите под Пашиница. Ковачи имало и в другите селца.