Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Дори се беше засмяла и на няколко пъти беше накарала Есме да се изкикоти. Една от историите, които разказа, беше за майка й.
— Беше ме завела да изберем шапки за новия ми гардероб, който току-що си бях поръчала за през сезона. Носехме мостри от платовете, а в шапкарницата имаше голямо разнообразие от вече готова стока. Собственикът беше сигурен, че има нещо подходящо за мен от синьо кадифе в задното си ателие, и ни покани да го последваме. Но магазинът беше стар. Вратите не бяха много широки и майка ми се заклещи на прага!
— Шегуваш се с мен, момиче. Признай си!
— Не, честна дума. Мама много обича сладкиши и през годините доста си угаждаше, в резултат на което стана доста широка в кръста и ханша. Преди обаче никога не се беше заклещвала така. Представяте ли си, даже влиза през тях странично, за да е спокойна, че няма да си има проблеми! Но онзи ден се беше разсеяла и просто тръгна след мен. Когато откри, че вратата е прекалено тясна, реши, че ще влезе с напъване.
— И тогава съвсем се е заклещила?
— Точно така — усмихна се Офелия. — А горкият шапкар не можеше да си намери място. Защото от ателието нямаше друг изход!
Есмералда вече се смееше гръмогласно.
— И как се справихте със ситуацията?
— Тъй като нямаше кой да ни се притече на помощ, със собственика се заехме да избутаме мама назад.
— И получи ли се?
— Не.
— Добре де, как излязохте?
— Мама най-накрая се оригна.
— Боже мили! — възкликна Есмералда и избърса насълзените си от смях очи. — Чак толкова ли е била пълна с горещ въздух?
Офелия се засмя.
— Преди да отидем при шапкаря, се бяхме отбили да хапнем по нещо за обяд. Тя просто не беше имала достатъчно време да смели всичко.
Колко удивителен беше смехът на Офелия! Омекотяваше трудния й характер и придаваше блясък на сините й очи. Докато се смееше, една платиненоруса къдрица се измъкна от прическата й. Кой знае защо Рейфиъл си представяше, че тя ще хукне към най-близкото огледало, за да я оправи, но вместо това Офелия я отметна и с това въпросът беше приключен.
Той беше шокиран, въпреки че тя не забеляза, защото просто бе забравила за съществуването му. Това го накара да осъзнае, че никога преди не я е виждал да се забавлява както днес в трапезарията му. Никога не беше чувал Ледената кралица да се смее искрено. Не, след този ден вече нямаше да я нарича така.
Проклетите съмнения отново го налегнаха. Имаше чувството, че вижда черта от характера на Офелия, която никой не е забелязал досега. Същото си беше помислил и в салона, когато тя го бе накарала да се засмее. А щом си беше признала, че обича малките ежедневни радости като първите стъпки в навалелия сняг, почти го беше сразила със свенливата си усмивка. Защо криеше от другите колко е весела и жива?
В късния следобед лакеят пристигна с писмото от Сабрина. Навярно младата жена беше много заета с приготовленията за сватбата си, но въпреки това бе отделила време, за да му отговори незабавно. Писмото определено прогони досадните му съмнения.
Изчака до вечеря, а вероятно не биваше. Сдържаността му промени настроението и вечерята нямаше нищо общо с веселия обяд. Есмералда се оттегли при първа възможност, защото мълчанието я изнервяше. Офелия се опита да стори същото, но Рейфиъл не я остави да му се изплъзне.
— Ще се присъединиш ли към мен за едно питие преди лягане? — попита я, щом тя се надигна от мястото си и понечи да последва леля му.
— Не — отвърна момичето. — Денят беше уморителен.
— Нищо подобно. Ела с мен. Имаше време да посвикнеш. Сега е моментът да започнем…
— Какво? — рязко го прекъсна тя с отбранителен тон. — Разчленяването ми?
— Бих предпочел да го нарека разглеждане на мотивите ти. — Той протегна ръка към вратата. — Ако обичаш.
Тя се запъти към салона. Седна вдървено на първото канапе. Рейфиъл отиде до шкафа край писалището, където беше оставил няколко бутилки при последното си идване тук. Наля бренди, седна до Офелия и й подаде нейната чаша. Тя отказа.
— Както искаш — сви рамене той и пресуши чашата си. — Имам чувството, че брендито ще е по-необходимо на мен.
— Хм.
— Да ти кажа право, ако заемаш това отбранително поведение, доникъде няма да стигнем — сериозно рече Рейфиъл. — Мислех, че гориш от нетърпение да съкратиш престоя си тук.
— Така е. Но цялата тази шарада е твоя идея, тъй че по-бързо приключвай с нея.
— Много добре. Имам списък с твоите преображения, Фелия. Няма да ги изброявам, защото ще се наложи да прекараме тук цялата нощ. Нека тази вечер започнем с главните обвинения срещу теб, а именно склонността ти да разпространяваш лъжливи и вредни слухове.