Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Не очакваше, че по този начин ще му затвори устата, но той не можа да намери възражение, а в погледа му се четеше объркване и… съжаление? Офелия не смяташе да търпи никакво съжаление.
Когато се съвзе, Рейфиъл я попита:
— Детството ти… наистина ли беше толкова необикновено?
— Не повдигай тази тема — предупреди го тя. — Говоря съвсем сериозно.
Той сви рамене.
— Е, така няма да се разберем. Офелия е прекалено надуто име и ще постигнем много повече и за много по-кратко време, ако помежду ни има приятелски отношения. Какво ще кажеш за Фелия? Не, чакай! Фил. Вярно, че звучи малко мъжко, но…
— Добре! — тросна му се тя. — Фелия става.
— Така си и мислех — ухили се Рейфиъл.
Тя присви очи. Той отвърна невинно на погледа й. Тактиката му беше съвсем прозрачна. Той наистина не се опитваше да я надхитри, а гледаше да я срази с превземки.
Тъй като не седна, както я покани, Рейфиъл също се изправи.
— Има ли нещо по-особено, което искаш да обсъдим, както намекна пред леля ми?
— Да, но… не можем ли да отидем в преддверието? Не знам защо търпиш тази жега.
— Защото обичам компанията на леля. На нейните стари кокали топлината е нужна повече, отколкото на нас.
— Разбирам. Затова пуснахме мангала в каретата. Е, предполагам, че ще свикна.
— Значи си готова на отстъпки? — попита той с престорена изненада. — Впечатлен съм.
— Недей. Казах ти, че харесвам възрастните хора. Но сега ме чуй добре, Рейф. Ако си искрен, в което се съмнявам, но ако все пак си искрен в намеренията си, по-добре спри да ме вбесяваш с обидите си, които ми отправяш във всеки наш разговор.
Той замислено постави пръст на устните си.
— Не ми изглеждаш бясна — заключи.
— Само почакай!
— Трябва да престанеш с бисерните си остроумия, Офелия — засмя се Рейфиъл. — Те не са сред нещата, с които си прочута.
— Разбира се, че не са. Но напоследък не съм сред приятели, пред които трябва да меря всяка своя дума.
— Съгласен съм, че не сме приятели, но мисля, че в твърдението ти имаше логическа грешка. Когато си сред приятели, не е нужно да се пазиш.
— Напротив, твърдението ми беше съвсем правилно.
— Ах, разбирам. „Приятелите“ не са истински приятели, така ли?
— Колко си проницателен. Сега е мой ред да съм впечатлена.
Той се засмя отново, този път по-силно. По дяволите, тя не се опитваше да се прави на забавна! Офелия се обърна към прозореца, което й напомни за какво е дошла да го предупреди. Очакваше с нетърпение кратката си разходка в снега и искаше да се увери, че той няма да й отнеме удоволствието, като я спре, уж за да не му избяга.
— Ако снегът продължи да вали така, утре ще изляза да се поразходя. Това исках да ти кажа.
Тя отново се обърна към него, за да види реакцията му. Съществуваше възможност той да се опита да й попречи да излезе навън, поради което тя му съобщаваше за плановете си. Но той само я погледна с любопитство.
— Защо ще се разхождаш в такъв сняг? Мислех, че повечето жени са като сестра ми, която отказва да излиза, щом вали сняг. Кълне се, че ще се разтопи.
— Нямам предвид, ако вали в момента — поправи го тя. — Ще поизчакам да спре. Просто не исках да си помислиш, че се опитвам да избягам.
— Значи обичаш навалелия сняг, така ли? Мислех си, че няма друг човек на света, който да го обича повече от мен. По една случайност аз самият смятам да се разходя.
— Не, ще оставиш отпечатъци от стъпки!
— А ти сигурно ще се рееш във въздуха?
Офелия не можа да сдържи широката си усмивка.
— Да — отвърна и не осъзна, че е поруменяла.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Обядът с Офелия и леля му премина изненадващо приятно. Рейфиъл дори успя да се отпусне и макар и за кратко, да си почине от тежката задача, с която се беше нагърбил. Не му се налагаше да поддържа разговора. Даже беше изключен от него!
Но когато ставаше въпрос за Лондон, Офелия очевидно беше в стихията си. Веднага щом разбра, че Есмералда е била в столицата само два пъти в живота си — веднъж за дебюта си и веднъж при адвоката на брат си, когато мъжът й умрял — тя реши да разкаже на старата жена за елегантните лондонски улици. Бонд Стрийт! Боже Господи, когато две жени започнеха да говорят за пазаруване, един мъж нямаше работа при тях. Но също така Офелия описа парковете, както и събитията от обществения живот през сезона, театрите, дори двореца, тъй като го беше посетила като малка.
По време на десерта Рейфиъл си даде сметка, че разговорът нито веднъж не се е завъртял около Офелия. Сред обвиненията на Мейвис не беше ли и това, че красавицата е нещастна, ако не се намира в центъра на вниманието? Да, но тя изобщо не спомена за себе си. Просто положи усилия да развесели леля му с бъбренето си.