Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Изглежда да са араби, докторе — каза той, като показа облак прах, който се приближаваше към нас.
— Добре, ако е така — отговорих аз, — наш най-добър шанс ще е да не издаваме страх и да продължим. Не мисля, че ще ни навредят.
Тогава с приготвеното налично оръжие ние напреднахме, като Орм и сержантът вървяха между двете камили, докато скоро срещнахме другия керван. За наше учудване не друг, а Шадрах яздеше начело на него, качен на моята камила, която собствената му господарка, царицата на абатите, ми бе дала. Ние достигнахме лице в лице и спряхме, като се взирахме един в друг.
— Кълна се в брадата на Арон! Това сте вие, господари? — запита той. — Ние мислехме, че сте умрели.
— Кълна се в косата на Мойсей! Така изглежда — отговорих гневно, — като ви виждам да си отивате с всичкото ни имущество. — И аз посочих товарните камили със стоките.
Тогава последваха обяснения и многословни извинения, които специално Хигс прие много зле. Понеже можеше отлично да говори арабски и диалектите му, той изля върху главите на Шадрах и другарите му поток от ориенталски обиди, подкрепян от сержант Куик на английски, които ги стъписаха.
— Това е достатъчно, стари приятелю — успокоих го аз. — Ако продължаваме, ще предизвикаш скандал, а ти, сержанте, благоволи да си държиш езика. Ние ги срещнахме, така че не е нанесена щета. Сега, приятелю Шадрах, върни се с нас в оазиса. Ще починем няколко дни.
Шадрах изглеждаше недоволен и промърмори нещо да се обърнем и да тръгнем с тях, при което аз извадих древния пръстен, пръстена на Саба, който бях взел като залог от Мур. Издигнах го пред очите му и казах:
— Ако не се подчиняваш, ще имаш сметки за уреждане, когато се представиш на тази, която ви изпрати, защото даже ако ние четиримата умрем — и аз погледнах изразително към него, — не мисли, че ще можеш да потулиш тази работа. Има твърде много свидетели.
Тогава, без повече думи, той поздрави свещения пръстен и ние се завърнахме всички в оазиса при зеу.
Глава V
Фараон създава грижи
Около шест седмици бяха изминали и най-после видът на околността започна да се променя. Накрая излязохме от безкрайната пустиня, през която пропътувахме толкова мили — най-малкото хиляда, според нашите наблюдения и преценки, които сравних с тези, направени по време на пътуването ми на Изток. Нашият поход, след голямото приключение при оазиса, бе лишен от всякакви изненадващи случки. Всъщност той бе страшно монотонен и все пак, колкото и да е странно, имаше известно очарование — най-малкото за Хигс и Орм, за които преживяването бе ново.
Пътувахме ден след ден през безкрайно море от пясък, толкова далечно, толкова непосещавано, че по цели седмици никакъв човек не пресичаше пътя ни, даже и странстващи бедуини на пустинята. Ден след ден виждахме големия черен диск на слънцето да изплува от източните пясъци в сребърно море. Или пък в този чист въздух следяхме как съзвездията, по които насочвахме пътя си, извършват величественото си придвижване през космоса. И все пак знаехме, че тази огромна област, сега напълно безлюдна и пуста, някога е познавала стъпките на отдавна забравени мъже, крачили по пясъците, по които ходехме ние сега, изкопавали са кладенците, от които пиехме.
Армии са марширували през тези пустини и са загивали там, защото стигнахме веднъж до едно място, където скорошна страхотна буря почти бе оголила скалата и намерихме отдолу скелетите на хиляди войници заедно с тези на товарните им животни. Между тях имаше острия на стрели, на саби, парчета от ризници и рисувани дървени щитове.
На това място бе погинала цяла войска. Може би Александър я бе изпратил, а може би някой по-ранен владетел, чието име не даваше вече ехо на земята. Най-малкото бяха умрели, защото видяха мемориала на това погребално предприятие. Тук лежаха царете, капитаните, войниците и държанките, тъй като намерихме и женски кости, натрупани отделно, някои от тях все още с дълги коси върху черепите. Те показваха къде бедните изплашени жени са се скупчили заедно при последната катастрофа на заколение или глад, жажда и навеян пясък. О, ако тези кости можеха да говорят, каква приказка щеше да бъде тяхната!
Имало е също така градове в тази пустиня, някога оазиси, сега затрупани, освен може би някой задръстен от пясъка извор. Два пъти откривахме основите на такива места — стари стени от глина или камък, яки скелети на древни домове, раздробени от движещите се пясъци, които някога са били сцената на човешки надежди и страхове, там някога юначни мъже са се раждали, любили и умирали, красиви девойки са пристъпвали гордо, палави деца са играели, а доброто и злото са се преборвали във вечно противостоене. Може би някой Йов е живял тук и е написал безсмъртната си жалба или някой цар на Содом е претърпял върховното бедствие. Всичко, което ние, западните ора, научихме при съзерцанието на тези развалини, бе, че светът е много, много стар.