Магията на страстта

Люсиен, който се сражаваше с копчетата на панталона, се ухили на Памела.

— Наистина ли ще ме държиш в обятията си?

— Едва когато дойде полицията, скъпи. Ще искам преди това спокойно да закуся. Сигурна съм, че Сиби няма да има нищо против да гали безжизнената ти ръка и да плаче, ако наистина си пожелаеш нещо толкова скучно.

— Ризата — каза той само и протегна ръка да я вземе.

— Позволи ми да ти хвърля още един поглед, Люсиен — помоли Памела, след като му я подаде. — Следващия път, когато те видя, ще си женен мъж. Здраво вързан и прекалено уморен за удоволствия.

Люсиен се засмя кратко, вдигна ръце и се обърна, за да може тя да го види.

— Няма да съм яко вързан, мила, но сигурно прекалено уморен за удоволствия… поне с теб.

— Копеле… — Тя го замери с жилетката му.

— Престани, Пам — посъветва я Люсиен — и се съсредоточи върху други неща. Предупредих те навреме, че ще искам да обладавам съпругата си колкото може по-често. Как иначе бих могъл — добави той с престорена невинност, — да направя бебе на момичето.

Памела хвърли палтото и колосаната му яка на леглото и се дръпна от него.

— Много мъже успяват да го направят без особени усилия. Никога няма да разбера защо правиш от това такъв въпрос. Досега си бил винаги умен мъж.

— Голям въпрос, така ли? — повтори той развеселен, какъвто беше най-често при любовницата си. — Вижте какво, скъпа лейди Холинг, щом толкова държите на това, ще ви обещая да не обладавам съпругата си през следобедите в Хайд парк, поне не докато там има много хора.

— Копеле — повтори тя и дръпна шнура на звънеца, за да каже на момичето, че желае да закуси. — Абсолютно ти е безразлично какво мисля или чувствам, но и аз имам сърце, въпреки че този факт може да те изненадва.

— Ни най-малко — възрази меко той и седна, за да си обуе ботушите. — Зная, че имаш сърце. Много е мъничко, но е налице и е недокосвано. Как мислиш, защо искам да отпратя Клара, веднага щом забременее? Освен за нейно добро, разбира се.

Тя присви очи.

— Сигурно не заради мене, Люсиен. Разбира се, че заради нея. Както и да е… престани да ме смяташ за пълна глупачка, иначе ще извадя пистолета си и ще те застрелям.

— Не ми вярваш? Това ме наранява. — Той седна да си завърже вратовръзката.

— Ех, понеже си мъж — обясни мило тя — и защото си глупав. Не понасяш да гледаш истината в очите, предпочиташ да се махаш от пътя й. Или променяш фактите така, че да подхождат на егото ти.

— Наистина ли, скъпа? Просто не разбирам за какво говориш.

— Нима, скъпи? Влез, Сиби. — Когато момичето влезе, понесло голям сребърен поднос, тя се усмихваше на Люсиен. — Достатъчно умен си, за да го установиш и сам. Ще се осмеля дори да кажа, че ще е достатъчно да понаблюдаваш своето тъжно аз, за да го разбереш. Защо трябва клетата малка Клара Харкамс да понася цял живот твоята изпортена личност?

Люсиен стана и отиде до масичката, на която Сиби тъкмо подреждаше кафе и сладки.

— А защо не? Ти нали го правиш и то с удоволствие. Добро утро, мила моя Сиби. — Той плесна хубавичката прислужница по дупето и бе възнаграден с възхитеното й писукане, докато бързаше да излезе.