Магьосникът Куестър Тюс

ПОД ДЕЙСТВИЕ НА МАГИЯТА

Бен Холидей спа зле през онази нощ, измъчван от кошмари, свързани с бутилката и демона, който живееше в нея. Сънува как демонът излиза самоволно — както Куестър бе предупредил, че е възможно — с вид на огромно готическо чудовище, което може да поглъща хората цели. То погълна по този начин Филип и Сот, погълна още десетки други и се спусна подир Бен, когато той за щастие се събуди.

Денят бе мрачен и дъждовен и не предвещаваше нищо добро. Бяха отложили търсенето на чупка гномите за сутринта, за да могат да открият следите им, но само дето на мястото на тъмнината бе дошъл дъждът. Бен погледна през прозореца, докато се обличаше, наблюдавайки как дъждът се излива като из ведро. Земята се бе разкаляла и лъщеше от мокрото; сигурно валеше от доста време вече. Бен тежко въздъхна. Трудно щяха да се открият някакви следи при такова време.

Въпреки всичко, Буниън, на който бе възложено да проследи гномите, не изглеждаше особено разтревожен от ситуацията. Бен слезе в трапезарията при останалите за закуска преди тръгване и завари Куестър Тюс и коболдът разпалено да дискутират тъкмо този въпрос. Бен успя да разбере по-голямата част от разговора, тъй като вече живееше от доста време с коболда и се бе научил да схваща донякъде трудния му гърлен говор. Буниън настояваше, че времето няма да го затрудни. Бен кимна със задоволство и яде повече, отколкото бе очаквал.

След като се нахрани, той се отправи заедно с Куестър и Буниън към предния двор. Уилоу бе вече там и проверяваше конете, които щяха да яздят, и товарните мулета. Бен винаги се удивляваше на това колко организирана е силфидата, нагърбвайки се със задължения, които не бяха нейни, и винаги съблюдавайки дали работата се върши добре. Тя му се усмихна и го целуна, и капчици дъжд покапаха от качулката върху носа и устата й. Бен не искаше тя да го придружава, защото все се тревожеше за нейната безопасност, но тя настоя. Сега му стана приятно, че бе постъпила така. Той отвърна на целувката й и я прегърна, за да й вдъхне увереност.

Те пришпориха животните през полето и към обяд бяха вече изминали доста път. Бен яздеше Юрисдикция, любимия си кон, червеникавокафяв жребец; Куестър яздеше един стар сив кон с бяло петно, а Уилоу бе избрала синкава дореста кобила. Коболдите, както обикновено, ходеха пеш, тъй като не можеха да привикнат с конете и обратно, конете не можеха да привикнат с тях. Бен обичаше да се шегува, че винаги, когато язди Юрисдикция, правото е на негова страна. Каза го и тази сутрин, но шегата прозвуча плоско. Всички се бяха сгушили в дъждобраните си, свели глави срещу дъжда и вятъра, и зъзнеха от утринния студ, тъй че въобще не им беше до шеги. Само се стараеха колкото се може да не обръщат внимание на неудобствата.

Буниън бързо пое напред, а останалите го последваха с по-бавна стъпка. Бен нямаше защо дълго да се чуди, къде може да са се дянали чупка гномите; техните намерения лесно можеха да се предвидят. Със съкровище като бутилката, те сигурно щяха да се насочат право към подземните си домове, а това означаваше, че ще тръгнат северно от горите на Сребърния дворец през западните граници на Зеленоречието и ще пристигнат сред хълмистите области, където беше разположено селището на гномите. Едва ли щяха да вървят много бързо; по начало бяха бавно подвижни, а и сигурно щяха да се захласнат по бутилката. Бен беше почти убеден, че тези малки създания не гледат на онова, което са направили, като на кражба, тъй че едва ли щяха да предположат, че може да тръгнат да ги търсят. А това означаваше, че няма да бързат и въпреки дъжда, Буниън би могъл да ги открие още преди залез слънце.