Бялата зима на аристократите

При първото ни запознанство той се беше въплътил в ролята на сакат, сляп и ням. Набута в ръцете ми бележка, в която цитираше Буаст: „Милосърдието е ключът към сърцето“ И красноречиво ме подпря със смрадливата си шапка. Имах съмнение, че тази шапка на младини е била бомбе. Наведох се към ухото му и пошепнах:

— Мисли освен за сърцето ми и за черния си дроб! Паричките, за които се пазариш, могат да го увредят. Особено, ако ги дадеш за пиене!

Наведе се към мен и тихо сподели:

— Болен черен дроб е нещо наистина лошо. Но пък да го разболяваш е едно от най-приятните неща. — И допълни: — Прости Боже мене, грешния…

Универсалитетът на Бога го вкарва и в нелепи ситуации. Всеки тарикат, който е усвоил определен набор от думи, фрази и жестове, може да си проси от името Божие пари. Които да прахосва и за неугодни Богу неща. Все пак Раб Пепо не беше от големите грешници. Пиенето е един от пороците, но не най-тежкият.

След като излязохме, вятърът отново ни заблъска. Най-близо беше кафето на университета. Но ако отидехме там, рискувахме да станем обект на маймунско любопитство на мои познати. Чудо голямо… В кафето имаше три двойни маси. Дано поне едната от тях бъде свободна.

Две от масите бяха свободни. Отидох, взех кафе и когато поставях чашите върху плота, видях, че ръцете на Барбара са зачервени от студа. Дадох й възможност да поеме няколко глътки от кафявата течност и взех дланите й в своите. Ако направех това срамежливо под масата, се получаваше глупаво. Гледахме се и мълчахме.

Не знам как съм изглеждал в тези минути. Беше ми хубаво, навлизах в света на тези очи със съвсем малки златисти звездички в тях. И ми беше приятно, че съм ги накарал да греят по този неповторим начин. В ума ми се мяркаше някакво недооформено сравнение — може би с фенерджията, познатия на Малкия принц. Само че той разпалваше уличните фенери на една малка планета. А аз — топлещата душата светлина на две очи. Спомням си, че тогава за пръв път се замислих, каква би била Барбара след… трийсетина години например. Вероятно напълняла? Вероятно — пообеляла, ако не се боядисва? Жените взимат мерки и крият, каквото могат. Е, след трийсетина години и аз няма да съм първа хубост… Сигурно ще съм с просветнало чело? Може би — с кубе, лъскаво, с цвят на морков? Ама че съм сбъркан… Какво значение има какви ще сме след години? Важен е днешният ден! Постепенните промени не притесняват човека. Сривовете на душата идват с резките изменения.