![Лудият жезъл [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/0/7/ludiyat-zhezl-bg-download.jpg)
Лудият жезъл [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Размяната #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лудият жезъл [bg]». Краткое содержание книги:
Отначало светлината заслепи Пол, но скоро той разпозна собственото си бледо отражение, а зад него — като някакъв фантастичен пейзаж — се очертаваше неравната скулптура на покрива. Вгледа се в собствените си очи — очи на непознат, защото това беше лицето маска, която все още носеше — с по-тежко чело, с белег на лявата буза.
Изведнъж отражението му се стопи и го замени образът на истинското му лице — по-издължено, с по-тънки устни, с по-високо чело, с белия кичур, който се спускаше назад през тъмните му къдри. Опита се да вдигне ръка към лицето си и откри, че го е обзела някаква странна летаргия, някаква тъпа мудност. Ръката му трепна едва и той не направи повече никакви усилия да я помръдне. После чу глас, който изговаряше думите, научени от него съвсем неотдавна. Беше гласът на Ларик и когато той млъкна, първият кандидат, в далечния край на локвата, ги повтори. Те проехтяха сред стените и започнаха да кънтят вътре в главата му. Лек, сладък мирис нахлу в ноздрите му. Следващият кандидат започна да повтаря същите думи и с една част от съзнанието си Пол разбра, че когато му дойде редът, и той ще ги повтори. И все пак, като че ли нещо вътре в него вече ги произнасяше. Чувстваше се някак си откъснат от времето. Тук време не съществуваше — само светлината и отразеното му лице. Думите се търкаляха към него и събуждаха нещо дълбоко вътре в неговото същество. После забеляза, че отражението се усмихва. Не беше усетил никакво движение върху собственото си лице. Докато гледаше, образът затрептя и се раздели. Сякаш имаше две глави — една, която продължаваше да се усмихва, докато накрая се захили подигравателно, а другата — с изключително тъжно изражение. Те бавно се обърнаха с лице една към друга. Обзе го странно чувство. Колко дълго продължи то, не би могъл да каже, докато гледаше онези двамата, които бяха един, в техния архетипен спор. Започна да го обзема смътното чувство, че нещо не е наред.
След това осъзна, че наистина говори. Беше дошъл неговият ред и той бе започнал да изпълнява ролята си в кръга, без дори да се усети. Думите трептяха вътре в него — и му се струваха странно изкривени — сякаш ги чуваше от разстояние. Светлината под краката му стана още по-силна. Изображенията в локвата се изкривиха, сгърчиха се. Двете глави на неговия образ се сляха и се превърнаха в едно-единствено негово, не усмихващо се лице. Сега вътре в него се надигна чувство на радост и помете усещането, че нещо не е наред. Когато произнесе последната сричка, съзнанието му сякаш се изпълни със светлина.
После дойде ред на жената от лявата му страна, която започна да нарежда думите. Пол изгуби всякакво чувство за собственото си „аз“, за време и място — просто съществуваше вътре в звука и светлината и усещаше как промените преминават през него, докато не дойде краят.
Без нито една дума, без никакъв видим знак той разбра, че са свършили. Светлината в дълбините се събра, сякаш прие формата на голямо яйце, докато последният от тях произнасяше думите. След това те стояха дълго-дълго мълчаливо и се взираха в дълбините. Без да му бъде даден знак, Пол изведнъж вдигна глава и погледна Ларик. После забеляза, че и другите вдигат очи и се извръщат заедно с него. След това кандидатите бавно тръгнаха по перваза.
Когато стигнаха до края му и застанаха на издатината, Ларик вдигна ръка и махна наляво, след това се обърна и ги поведе през един много тесен проход зад един скален екран, който никой преди това не беше забелязал. След няколко крачки той се отклоняваше встрани и се разширяваше. Почти веднага Ларик застана на четири крака и пропълзя в малка черна дупка. Един по един и останалите направиха същото. Бледата, подобна на пламък светлина сияеше и тук — само на сантиметри от тях, от всички страни.
Напредваха бавно, защото се спускаха надолу, борейки се с хлъзгавия под; там, където беше твърде ниско, пълзяха по корем, виеха се и се жулеха при завоите.
Кандидатът пред него изведнъж спря, а след това — и Пол. Чу как онзи отзад изсумтя. Стените бяха поизбледнели до сивкаво с бледорозов отблясък.
Предният отново запълзя бавно, а след него — и Пол. Така продължиха горе-долу на разстояние колкото човешки ръст, после отново спряха. Пол, все още замаян от първото преживяване, се чувстваше неспособен да контролира напълно мислите си. Колебаеше се между леко безпокойство и отказ.