![Лудият жезъл [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/0/7/ludiyat-zhezl-bg-download.jpg)
Лудият жезъл [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Размяната #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лудият жезъл [bg]». Краткое содержание книги:
Този път беше ред на левия му крак. В мига, в който той започна да гори, Пол знаеше какво ще последва. Когато най-накрая то дойде, той почти беше припаднал. Кракът като че ли беше станал много по-дълъг и по-тежък от десния. Почти не можеше да пази равновесие и се налагаше да го прегъва в коляното. Чувстваше се като в съня. Щом се обърнаха и той закрета нататък по милостиво равния тунел, навсякъде около него плъзнаха видения — като материализирали се свободни асоциации. Не можеше да се подпре с ръка на клатушкащата се стена, без да му се стори, че докосва муцуната на звяр или гърдата на жена, цвете или птича перушина.
В това състояние той не беше сигурен дори какво точно вижда в следващата зала. Тя беше голяма, а въздухът — благоуханен. Плътните образи я изпълваха цялата. Зодиакалните животни се изредиха в процесия пред него. Щом втренчеше поглед в някое от тях, то се разпадаше в съвсем нова поредица от форми. Почти се зарадва, когато десният му крак се стегна и започна да гори, защото най-накрая, когато и той стана като другия, равновесието му се възстанови.
Сега умът му се беше превърнал в хаотична плетеница. Той тръгна след другите. Вървеше с бърза, сигурна крачка по нов дълъг и стръмен път.
Най-накрая стигнаха до една много тъмна зала, където сталактитите и сталагмитите се бяха преплели и бяха оформили извисяваща се сребърна колона. Ларик ги разположи около нея. За миг съзнанието на Пол се проясни и той се зачуди колко ли дълго продължаваше този обред. Образите се разпръснаха. Виждаше само блестящата колона — прекрасна и сияйна. С тези дълги крайници той чувстваше, че просто може да протегне ръце и да я прегърне. Тя сякаш отразяваше силата. Усети как у него се завръща донякъде и чувството за стабилност. Повдигна масивните си ръце и се втренчи в тях. Къде ли беше виждал такива преди? Превключи на второто си зрение, но те не се промениха.
Отпусна ръце и тогава си спомни. Те приличаха на онези демонични създания, които беше видял в сънищата си за земята отвъд Портите. Какво ли би могло да означава това? Защо ли се бяха променили по този начин по време на този ритуал, който се предполагаше, че е за негово добро? Наистина ли това беше от онези превъплъщения, за които бе споменал Ларик, или той преминаваше през нещо друго?
Вдигна ръка към лицето си, прокара пръсти по чертите си. Стори му се, че са непроменени. И все пак…
Коремът рязко го присви и го накара да се наведе напред. Той неволно се вкопчи в него. В този миг Ларик заговори отново — някаква нова последователност от думи. Усети, че коланът му го притиска, и го разкопча. Чу как платът под робата му се разкъсва. Когато болките преминаха, усети, че тазът му се е разширил, хълбоците му са се разраснали. Когато се опита да се изправи, му беше много трудно. Гръбнакът му сякаш се беше извил по такъв начин, че го принуждаваше да се навежда напред, така че ръцете му да опират о земята. Усети болки в стъпалата си.
После изведнъж всичко това изгуби значение. Моментът на ясния разум отмина и го връхлетя нова последователност от видения и усещане за мощ! Сякаш беше минало много дълго време. Съзнанието му се понесе над всички повторения и собственото му участие в тях. Когато отново потеглиха, той ги последва — прегърбен, забравил всичко. Никой не го забелязваше.
Ларик ги заведе до една дупка в пода, от която стърчеше стълба. Махна им да го последват и започна да слиза надолу.
Пол изчака всички останали да минат, преди да започне тромавото си спускане.
Стълбата скърцаше под него. Едно от стъпалата изскочи. Но той се беше вкопчил здраво в нея и продължи. Слиза дълго и най-накрая се намери точно сред другите, които бяха застанали върху кръг, изрисуван на пода в тази зала. Забеляза, че двама от кандидатите бяха припаднали, а Ларик беше коленичил до единия и разтриваше гърдите му.
Прескочи последните няколко стъпала и зачака. Мъжът, когото Ларик разтриваше, изстена и след известно време се надигна. Ларик веднага притича към другия — дребничък рижав момък, стиснал здраво зъби. Очевидно сърцето му не биеше, защото магьосникът го изостави на мига и се върна при първия. След няколко минути му помогна да стане и отново отиде при рижавия. Онзи си остана все така неподвижен. Ларик поклати глава, изправи се и го остави там, където беше паднал. Подреди другите около себе си и издигна ръце.
Щом силата се надигна в кръга, Пол усети болки в краката. Те станаха толкова свирепи, че секунда по-късно той разкъса обущата си. Докато траеше ритуалът, той ги държеше под робата си. Смътно си спомни, че това е последният етап от посвещаването. Скоро всичко щеше да свърши и той щеше да може да отиде някъде и да спи, да спи…