Лудият жезъл [bg]

— Значи излиза, че всичко това идва като изненада за всички, които участват?

— Боя се, че да. Точно затова сега трябва набързо да намеря всички.

Чаят пристигна. Пол му наля.

— Ще се срещнем при Арката на синята птица — отбеляза Ларик. — Това е крайната западна арка. Оттук се пада малко на юг.

Пол кимна.

— Ще я намеря. Но кога точно ще се срещнем?

— Надявах се всички да се съберем до обяд — отвърна Ларик, — но като гледам, това май е доста нереалистично. Да кажем, когато слънцето е между пладнето и залеза.

— Добре. Трябва ли да нося нещо?

Ларик се вгледа в него.

— Колко си се подготвял за това? — попита той.

Пол се зачуди дали изчервяването, което почувства върху бузите си, се вижда през магическата му маска с белега.

— Зависи какво имаш предвид под подготовка — отвърна той. — Доста съм подготвен, що се отнася до метафизичната страна на нещата, но разчитах, че тук ще имам повече време да поизуча практическата страна.

— Значи, както намеква и името ти, не си минал през онова, което се нарича чиракуване?

— Не, не съм. Онова, което знам, съм го научил от собствената си дарба, от практиката и от онова, което сам съм изучил.

Ларик се усмихна.

— Разбирам. С други думи, имаш възможно най-слабата подготовка и все пак би могло да се каже, че имаш някаква.

— Добре го каза.

Ларик отпи глътка от чая си.

— Съществува известен риск — дори и за тези, които са минали пълната подготовка — каза той.

— Вече знам.

— Е, ти решаваш, а докато се изкачваме и чакаме слънцето да залезе, ще имаш време и да пообмислиш нещата. Но да ти отговоря на първия въпрос — не носи нищо, освен дрехите, с които си облечен, малък самун хляб и манерка с вода. Можеш да ядеш и пиеш по всяко време на пътуването, докато влезем вътре в планината. Бих ти препоръчал да запазиш по-голямата част за накрая, тъй като по време на нощното пътуване през Белкен ние спазваме пълен пост.

Ларик допи чая си и стана.

— А сега трябва да издиря и другите. Благодаря за чая. Ще се видим при Арката на синята птица.

— Един момент — обади се Миша ръкавичка.

— Да?

— На кое точно място ще излезете на сутринта от вътрешността на планината?

— Ще излезем от една пещера ниско на източния склон — това ще рече, от тази страна. Оттук не можете да видите мястото. Ако искате, елате с мене, аз ще се изкачвам нагоре — Оттам сигурно ще мога да ви я посоча.

— Да, ще дойда.

Миша ръкавичка стана. Пол — също.

Ято повехнали пеперуди прелетя край тях, докато се качваха по стълбите. Когато Пол докосна с ръце една колона с орнаменти, усети, че на пипане повече прилича на дънер, отколкото на камък. В тежкото сияние на деня огромните скъпоценни камъни, инкрустирани в скалите, бяха изгубили голяма част от блясъка си. Впечатлението за красота обаче оставаше.

Изкачиха се на един хълм и Ларик посочи към планината.

— Ето там — рече той. — Почти в подножието при онзи тъмен триъгълник. Ако се взрете, ще го видите.

— Видях го — обади се Миша ръкавичка.