Лудият жезъл [bg]

Той взе със себе си самун хляб и манерка с вода и отиде при Арката на синята птица. Миша ръкавичка го придружи. Ларик и още шестима вече ги чакаха там. Клонящото на запад слънце беше срещнало облачен бряг и градът бе засиял преждевременно във вечерния си блясък. Другите кандидати си приличаха — до един бяха млади и изнервени. Пол не запомни как се казват — освен Нурф, когото вече познаваше.

Докато чакаха останалите, небето продължи да тъмнее и Пол нехайно позволи на второто си зрение да се включи. Оглеждайки се наоколо, забеляза близо до центъра на града синьо-бяла пирамида или конус — нещо, което нормалните му възприятия не, бяха успели да уловят. Продължи да я гледа известно време и започна да му се струва, че тя се разраства. Превключи отново на обичайното си зрение и явлението изчезна.

Той премина между другите кандидати и се доближи до Ларик, който стоеше и гледаше трупащите се облаци, очевидно изгубил търпение.

— Ларик?

— Защо съм ти?

— Просто съм любопитен. Знаеш ли какво представлява големият конус от синя светлина, който се разраства ей там?

Ларик се обърна, известно време стоя втренчен, после обясни:

— О, това се прави за наше добро, напомня ми колко закъсняваме. Къде, по дяволите, се губят останалите? — Той се обърна и се огледа насам-натам. Забеляза три приближаващи фигури и напрежението изведнъж го напусна.

Обърна се отново към Пол.

— Конусът, който виждаш, е сила, излъчвана от цял кръг магьосници — обясни той. — Когато влезем в Белкен, той ще е стигнал до планината, ще я е изпълнил и ще е настроил всичките десет станции вътре на по-големи космически сили. Докато се придвижваш от една към друга — всяка една от тях символично представлява една от собствените ти светлини — енергиите ще текат през тебе и така ти самият ще бъдеш оформен, преоформен и настроен.

— Разбрах.

— Не съм сигурен, че си разбрал, Дан. Останалите деветима кандидати са развили светлините си както трябва, според установения ред, след като са минали обичайното чиракуване. За тях тазвечершното преживяване ще бъде просто усилване, с някакво минимално уравновесяване. При тебе обаче… Един Луд жезъл може да хване коя да е пътека. Това може да се окаже болезнено, потресаващо, дори може да те докара до лудост или до фатални последици. Не ти го казвам, за да те обезсърча или уплаша, а просто за да те подготвя. Опитвай се да не позволяваш на нищо от това, което ще ти се случи, да те вкарва в ненужна беда.