Лудият жезъл [bg]

Видението се замъгли. Бурята беше отминала. Битката беше свършила. Видя как Мор, яхнал един кентавър, се носеше на запад, а тялото на мъртвия магьосник беше завързано върху гърба на друг от хората-коне.

Видението отново се замъгли.

В една пещера, осветена от сиянието на жезъла му, Мор беше сам с мъртвия магьосник. Тялото лежеше по гръб върху една каменна плоча с кръстосани ръце. Приведен над трупа, Мор правеше нещо с лицето — разтриваше и го натискаше. Малко по-късно вдигна ръце и сякаш дръпна с тях лицето.

Това беше посмъртна маска, която той беше вдигнал, и в този миг Пол забеляза колко много приличат чертите на това лице на чертите на самия Мор.

Той заговори тихичко и Пол не можеше да различи думите. Второто му зрение се включи от самосебеси и той забеляза, че към маската беше прикрепена фина сребърна нишка.

И тогава всичко се разпадна и разпръсна, както става с виденията.

Пол отвори очи. Всички стояха в съзерцание. Въздухът отекваше, Ларик беше издигнал ръце и бавно пляскаше с длани, изговаряйки последните думи.

Когато свърши, магьосникът мина между тях, спря, вдигна мъртвия, метна го на гръб, обиколи кръга и излезе от него. После се извърна и махна на другите да го последват.

Излязоха от залата, тръгнаха по един разширяващ се тунел и най-накрая навлязоха в голяма, неукрасена с нищо пещера с неправилна форма. От тавана висяха огромни сталактити. Въздухът все още беше хладен. Умът на Пол започна да се прояснява.

Ларик премина през пещерата и откри място, на което да остави трупа. После се върна, покачи се на едно малко възвишение и се обърна към следващите го:

— Крендел беше единственият кандидат, който се поддаде на силите — рече той. — За всички останали може да се каже, че издържахте — по един или по друг начин. Преди да се стабилизира новата настройка на магическото ви състояние, може да минат няколко седмици. Заради това ви предупреждавам да се въздържате да се занимавате с Изкуството известно време. Нещата могат да тръгнат много накриво, а резултатите са непредсказуеми. Изчакайте, починете си, ограничете действията си във физическата област. Когато се почувствате готови, започнете, но с много дребни неща — и изчаквайте след всяка стъпка, за да сте сигурни, че всичко върви както трябва.

Той се обърна и погледна през рамо. Махна.

— Онзи тунел води обратно към света — каза той — Дълъг е. Лично ще изведа навън всеки от вас, за да посрещнете зората.

— Ти ще си първи — и той посочи най-близкия. — Тръгвай и ме изчакай ето там. След миг идвам.

Той слезе от могилката и се приближи до Пол.

— Ела с мене — прошепна му той и го отведе в едно странично коридорче зад един дебел сталагмит.

— Нещо не е наред — обади се Пол. — Аз се превърнах в чудовище, а сякаш никой не го забелязва.

— Вярно е — отвърна Ларик с нормално висок глас.

— Не трябва ли сега, когато посвещението свърши, и това да премине?

— Луди жезле — отвърна му магьосникът. — Твоето преображение нямаше нищо общо с посвещението. Можеш ли да твърдиш, че не знаеш нищо за дома на Авинконет?