Лудият жезъл [bg]

— Добре. Облечете одеждите върху дрехите си и се стройте в колона пред входа — каза той. — До първата точка има доста ходене. Аз ще ви водя. Никакво говорене — освен ако не ви питам нещо.

Те разгънаха грубите бели дрехи и започнаха да ги обличат.

— Каквито и видения и превъплъщения да се явят пред очите ви — наред с друга промени във възприятията — това не е повод нито за безпокойство, нито за обсъждане. Приемете всичко, което става с вас — независимо дали е добро или лошо. Самите превъплъщения могат да претърпят превъплъщения, преди нощта да свърши.

Те се строиха зад него.

— Това е последната ви възможност за въпроси.

Никой не се обади.

— Много добре.

Ларик навлезе с умерена крачка във входа на пещерата. Пол се намери в средата на редицата. Зрението му отново премина в нормално състояние. Синкавото сияние донякъде помръкна, но не изчезна. Тясната пещера с високи стени, в която влязоха, пулсираше също като външните склонове на планината и осветяваше пътя им с достатъчна, макар и донякъде тревожна светлина. Докато навлизаха все по-навътре, сиянието и движението се усилваха. Стените изчезнаха от погледа — сякаш вървяха по огнен булевард от сънища, свързващ небесния и подземния свят, а посоката му зависеше както от гаданията, така и от настроенията.

Далечен тътен на гръмотевица ги застигна, щом пътят зави наляво, после — надясно и се заизкачва нагоре. Започна да става все по-стръмен, а на няколко места, прилични на стъпала, отъпканият под изглеждаше така, сякаш го беше оформяла човешка ръка.

След още един завой той стана дори още по-стръмен и от всяка страна се появи по едно дебело въже. Отначало на кандидатите не им се щеше да се захванат за тях, защото беше все едно да пъхнеш ръка сред танцуващи пламъци, но след известно време вече просто нямаха избор. Не усетиха топлина; Пол усети само, че дланите започнаха леко да го боцкат, макар че след няколко мига драконовият белег започна да пулсира под прикритието си. Докато се изкачваха, въздухът ставаше все по-топъл и той чуваше тежкото дишане на своите спътници, които се напрягаха да не изостават от Ларик.

Навлязоха рязко в един коридор. Тук въжетата свършваха. Подът на площадката, на която се спряха, беше доста по-равен. Непосредствено пред тях се простираше голяма кръгла локва, която пламтеше с бяла светлина, сякаш осветявана отдолу. Ниско над нея се спускаха сталактити и светеха като ледени висулки. Стените се спускаха почти до ръбовете й заедно с каменната издатина, върху която бяха застанали. Почти — защото един тесен перваз сякаш заобикаляше цялата тази ярка леща с неподвижна течност.

Ларик веднага ги поведе по перваза. Те напредваха бавно и полека, опрели гърбове о твърдата скала. След няколко минути Ларик започна да им дава знаци кога да спират и кога да се придвижват, докато най-накрая всичките бяха разпределени в съответствие с някакъв план, известен само на него. После той се придвижи към ръба на издатината, от която беше командвал подреждането, и се вгледа в лъчистите води. Кандидатите направиха същото.