Лудият жезъл [bg]

Ларик се усмихна и поклати глава.

— Щеше ми се да имаме повече време да си поговорим, защото усещам зад твоите думи нещо много особено. Използвал ли си някога магия с голяма сила срещу друго човешко същество?

— Да.

— И какво стана с него?

— Той е мъртъв.

— И той ли беше магьосник?

— Не точно.

— Не точно ли? Ама как така? Човек или е магьосник, или не е!

— Това беше много особен случай.

Ларик въздъхна, но след това пак се усмихна.

— Значи, ти си черен магьосник.

— Ти го каза. Не аз.

Последните трима кандидати вече се бяха приближили към групата и бяха представени. Ларик ги огледа хубаво и се обърна към тях:

— Закъсняхме. Тръгваме веднага ето по този път и вървим, докато излезем от града. Дирята, която трябва да следваме, започва малко след това и оттам започваме изкачването. Още не знам колко пъти ще можем да спираме за почивка, ако изобщо можем. Зависи от това, докъде ще стигнем и кога. — Той посочи купчина сгънати бели дрехи. — Всеки да си вземе по една роба. Ще ги облечем точно преди да влезем в планината.

Обърна се, мина под арката и пое по пътя.

Миша ръкавичка се приближи до Пол.

— Сутринта ще те чакам на изхода — рече той. — Късмет!

— Благодаря.

Пол забърза след другите и се придвижи в челото на групата. Когато се обърна, Миша ръкавичка беше изчезнал. Продължи, докато настигна Ларик, и тръгна в крачка с него.

— Любопитен съм — подхвърли той, — защо толкова упорито се мъчиш да ме изкараш черен магьосник.

— Не че ме е грижа — отвърна онзи. — Тук, на това място, се срещат и си общуват свободно хора с всякакви убеждения.

— Но аз не съм черен магьосник! Или поне така си мисля…

— Няма значение.

Пол сви рамене.

— Хайде, от мен да мине.

Той забави крачка и се сля с групата чираци. Нурф застана до него.

— Малко нещо изненадка, а?

— Какво искаш да кажеш?

— Колко изведнъж стана всичко. Ибал дори още не знае, че съм тръгнал. Той все още е… — той млъкна и се ухили, — … зает.

— Поне ме вписа в списъка, преди да насочи вниманието си към други неща.

— Не беше изцяло от алтруизъм — отговори Нурф. — Доста сериозно ще ти завиждам, ако излезеш от всичко това цял-целеничък.

— Как така?

— Не знаеш ли?

Пол поклати глава.

— Лудите жезли — особено онези, които минат през посвещаването — заобяснява Нурф, — са почти без изключение най-могъщите магьосници от всички. Разбира се, те не са чак толкова много. И все пак, точно затова на Ибал му се ще да си спомняш за него с известна привързаност и благодарност.

— Проклет да съм! — възкликна Пол.

— Ама ти наистина ли не знаеше?