![Лудият жезъл [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/0/7/ludiyat-zhezl-bg-download.jpg)
Лудият жезъл [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Размяната #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лудият жезъл [bg]». Краткое содержание книги:
Вървяха. Пътят беше равен, прав и достатъчно широк. Светлината продължаваше да грее. Преминаха, без да спират, през една празна зала — стори му се, че там постоянно звучи висок музикален тон — точно отвъд границата на слуха — и продължиха, докато пред тях не се отвори нов коридор.
Тук лявата му ръка започна да гори и когато редът му дойде и отмина и всичко свърши, тя изцяло беше започнала да прилича на дясната.
Този път Пол не се разтревожи толкова от промяната — прие я като част от цялостното преживяване. Останалите сигурно също преживяват нещо подобно — реши той. Последва ги към подобна на кладенец яма, точно отсреща им, и откри, че чувствителността, способността да се движи и контролът се връщат в ръцете му.
Огледа другите. Едно въже с възли, завързано за близка скала, се спускаше надолу в ямата. Един по един кандидатите се захващаха за него, спускаха се надолу и изчезваха в тъмнината. Когато дойде и неговият ред, той направи същото — удаде му се много лесно и той се зарадва на огромната сила, която сега изпълваше ръцете и раменете му.
В синьо-жълтата пещера, която ги очакваше долу, те застанаха във вече познатия им ритуален ред и изпълниха обреда около огромен сферичен кристал, поставен върху пиедестал. Преди да свършат, Пол почувства, че сякаш е потопил лявата си длан във вряла вода. Най-накрая свършиха и Ларик ги изведе пред една дупка в стената отляво.
Ръката му все още туптеше, но усещането за горещина беше изчезнало. Когато я погледна, забеляза, че е станала тежка, лилаво-червена, люспеста; ноктите бяха плътни, тъмни, триъгълни, закривени. Пръстите му бяха мощни и стигаха почти до глезена. Робата, с която беше облечен, скриваше част от промяната. И все пак… Той отново се огледа. Изглежда, никой от останалите кандидати не беше забелязал неудобството му. Отново си наложи да прогони тази мисъл. Закрачи след другите по широк, равен тунел; походката му беше малко несигурна, сякаш трудно пазеше равновесие.
В близкия край на следващата зала, между пода и тавана, на една верига висеше меч. Докато обредните думи кръжаха около него, той се поклащаше и проблясваше в червено. Съзнанието за сила изпълваше съществото му и му доставяше някакво мазохистично удоволствие. Виденията се връщаха. Той изговори думите със звънтящ глас и дори не погледна надолу — вече знаеше какво ще види.
Когато свършиха, той се обърна и се присъедини към колоната, която се изнизваше през нов отвор в стената. Поеха по един тунел, който се спускаше надолу.
Пътят беше стръмен; въздухът се изпълни със сладки миризми. Стените се превърнаха в жива мрежа от бледен огън. Вървяха дълго и най-накрая стигнаха в малка зала, в която се скупчиха около прост каменен куб без никаква украса. Тук сладникавият мирис беше толкова силен, че на Пол почти му се повдигаше. Когато изговориха думите, ушите го заболяха. Обля го силна горещина; усещаше със страшна яснота туптенето на сърцето си. Зави му се свят, но знаеше, че дори и да припадне, няма къде да падне — толкова нагъсто бяха застанали. По-късно той реши, че наистина е изпаднал в безсъзнание за миг, защото в паметта му имаше бяло петно — до момента, в който се бе усетил, че говори.
Щом млъкна, сведе глава и видя, че робата му е разкъсана. После осъзна колко широки бяха станали раменете му, колко огромен — като бъчва — гръдният му кош. Нищо чудно, че дрехата му се беше разкъсала. Как това би могло да бъде илюзия? Хвърли поглед към най-близкия кандидат. Улисани в собственото си съзерцание, сякаш никой не му обръщаше внимание.
Той бавно вдигна десница. Бръкна в разкъсаната си дреха и заопипва. Тежките му пръсти се натъкнаха на корава, твърда, грапава повърхност. Продължи. Сякаш беше покрит с люспи — от пъпа до врата. Отдръпна ръка и я отпусна. Когато вдигна очи, видя, че Ларик се е втренчил в него. Онзи мигом отмести поглед.
Когато излязоха от залата, сякаш тръгнаха по продължението на тунела. Докато вървяха, той внимателно контролираше дишането си, защото когато поемаше дълбоко дъх, звуците бяха тежки и хъркащи.
Захладня — той беше благодарен за това. Продължиха по дългия коридор. Следващата зала беше много по-голяма от онази, която бяха напуснали току-що. Подът й беше от зеленикав камък. От тавана на вериги висеше тежка маслена лампа и докато изговаряха думите, пламъците й се извиваха.