Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Името й не е Стърчиопашкова.
Рори вдигна възпиращо ръка.
— Името й може да е, а може и да не е Стърчиопашкова — не позволи той да бъде прекъсната мисълта му, — но фактите са си факти. Преди малко ни увиснаха ченетата, като ни описа твоите домашни удобства, които са си лудо разточителство, от ония, дето довели Вавилон до гибел. Взводове от икономи, тълпи прислужници, прескачащи се из кухнята готвачи и предаващи се от уста на уста легенди за момчета, които да лъскат ножове и ботуши… Казах на Моук, след като девойчето си тръгна, че се чудя дали не си започнал да ограб… Добре, че се сетих. Драга ми съпруго, каза ли на Бил за полицията?
Бил подскочи цяла педя нагоре и свободно падна върху неудържимо вибриращите си крайници.
— Полицията? Какво за полицията?
— Позвъни някакъв дървеняк от местната жандармерия. Ченгетата искат да те поразпитат.
— Какво искаш да кажеш с това да ме поразпитат?
— Кютек, кютек и само кютек, докато не си признаеш — обясни Рори. — А преди това имаше още едно обаждане. Някакъв мистериозен мъж, който не си каза името… Той и Моук се гъбаркаха известно време.
— Да, аз говорих с него — каза Моника. — Гласът му беше такъв, все едно е ял спанак заедно с пясъка в него. Питаше за номера на колата ти.
— Какво!
— Нали не си сгазил нечия крава, Бил? Чух, че в наши дни това е сериозно престъпление.
Бил продължаваше успешно да наподобява боксова круша, върху която се упражнява шампион тежка категория.
— Искате да кажете, че някой е искал да знае номера на колата ми?
— Точно това казах. Защо, какво има, Бил? Лицето ти почти се сля с ризата?
— Да, бял и приритващ — съгласи си Рори. — Като заклан гъсок.
Той сложи съчувствено ръка върху рамото на зет си.
— Бил, кажи ми. Бъди искрен. Защо полицията те търси?
— Не ме търси.
— А пък аз останах с впечатлението, че най-съкровеното им желание е да те опандизят. Едно от обясненията, което ми хрумна — продължи Рори, — е, че си пипнал някой съмнителен тип с гнусни тайни и го изнудваш. Може да е вярно, може и да не е, но ако е, сега е времето да си излееш душата, старче. Ти си сред приятели. Моук е с широки разбирания и аз съм с широки разбирания. Знам, че полицията гледа малко накриво на шантажирането, но аз специално нямам никакви възражения. Бърза печалба и практически никакви разходи. Ако имах син, не съм съвсем сигурен дали нямаше да го насоча към този бизнес. Доходен, драги, много доходен. Така че ако копоите са по петите ти и имаш нужда от приятелска ръка, за да те измъкне оттук преди да са започнали да наблюдават околността, кажи само и ние ще…
— Госпожа Спотсуърт — обяви Джийвс от прага и миг по-късно Бил бе принуден да изпълни още един от онези грациозни скокове във въздуха, които напоследък често му се налагаше да изпълнява.
Той гледаше втрещено фигурата, която се появи на прага на дневната.
7
Госпожа Спотсуърт преплува през прага със самочувствието на жена, която знае, че шапката й е точно такава каквато трябва да бъде, костюмът й е точно такъв какъвто трябва да бъде, обувките й са точно такива каквито трябва да бъдат, чорапите й също не правят изключение от общия тон, че притежава четиридесет и два милиона долара, вложени в надеждни ценни книжа и че Бил, собственик на порутена селска къща за продан, би трябвало да я намери за окуражителна гледка. И безспорно тя изглеждаше точно като онези хора, които купуват порутени английски къщи на едро без много-много да му мислят.
Но умът на Бил съвсем не беше настроен на делова вълна. Неочаквано той се бе пренесъл няколко години назад на Френската Ривиера, където двамата с тази жена се бяха срещнали и — той не би могъл да не признае пред себе си — бяха станали доста близки. Разбира се, познанството им беше съвсем невинно — само няколко разходки на лунна светлина, една или две морски бани заедно на Райската скала, дълги приятни разговори и обикновената размяна на любезности, типични за Френската Ривиера. Но той усещаше, че последното нещо, което един млад мъж желае, когато има годеница наоколо — и то годеница, която на всеослушание е обявила подозренията, които храни по отношение моралните устои на своя благоверен, е да й представи своя стара приятелка.
Госпожа Спотсуърт бе за него напълно неочаквана и твърде болезнена изненада. В Кан той бе останал с впечатлението, че името й е Бесемър, но в места като Кан човек не борави често с фамилни имена. Бил си припомни, че винаги се обръщаше към нея с „Роузи“, а тя — той потръпна при спомена — по неизвестни причини му казваше „Биликен“. Пред очите му изникна ясна, но не особено приятна картина на физиономията, която Джил щеше да направи на масата тази вечер, когато чуе, че се обръщат към него с „Биликен“. За нещастие той бе забравил да й спомене за своята позната от Ривиерата госпожа Бесемър и бе твърде възможно Джил да му поиска малко разяснение.