Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Уолт кимна.
— Контузиите й свидетелстват за брутално физическо насилие от двама или повече извършители. Било е зверско изнасилване. Ако това може да ви е от полза.
— Трябва да разберем как точно са минали последните й дванадесет часа — дрезгаво каза Уолт. — Важно е.
— Съмнявам се, че ще успеете. Не и ако кръвната й проба покаже наличие на рохипнол.
— Нали може? — Уолт посочи ръцете на момичето.
Шерифът сложи очила и чифт ръкавици, пое отпуснатата й ръка и се наведе да я огледа отблизо.
Помоли Фиона да направи снимки и тя се залови за работа.
— Била е вързана — обърна се той към сестрата. — С жица или пластмасова лента. В стандартния комплект изследвания при сексуално насилие е включено остъргване изпод ноктите, нали?
— Задължително.
— След като изрежете ноктите й, бих искал да ги взема в стерилна торбичка, ако е възможно.
— Разбира се.
Той посочи към хартиените торби върху помощната масичка.
— Бельото й там ли е?
— Сутиенът й е вътре, ще е нужен за стандартния комплект изследвания; още не сме ги направили, имах нареждане да ви изчакам, както вече споменах. — Сякаш се опитваше да се оправдае. — Носеше сутиен без презрамки. Има видими наранявания и по двете гърди. Нямаше долно бельо. Може да е било разкъсано по време на деянието.
Уолт усети прилив на оптимизъм — съществуваше вероятност да е оставена улика на местопрестъплението.
— Употребила е и алкохол — продължи сестрата. — Пробата й показа едно и четири. — Уолт я погледна въпросително. — Една от процедурите при приемането е тест с дрегер за алкохол — отговори тя.
— Едно и четири? Била е пияна до козирката.
— Сватбата явно си я е бивало — съгласи се сестрата.
Уолт и Фиона се спогледаха.
Фиона нахлузи чифт ръкавици и започна да снима дрехите и личните вещи, без да ги вади от пликовете.
— Повечко снимки никога не са излишни — каза Уолт.
Фиона вършеше работата си методично, торба по торба.
— Искам да разбера какво е правила през последните дванайсет часа — повтори Уолт, сякаш първия път никой не го беше чул. — Как стоят нещата с охранителните камери?
— Тук има със сигурност. Монтирани са пред спешното отделение — отвърна сестрата. — Не съм сигурна за централния вход, но най-вероятно има и там.
— Никой няма да тръгне да води в болницата жена, която преди това собственоръчно е пребил от бой — заяви компетентно Фиона. — Такива неща просто не се случват.
— Затова трябва да намерим шофьора — каза Уолт. — Ако не е бил замесен, защо да я зарязва отпред?
Сестрата скръсти ръце пред гърдите си и отправи към момичето поглед, изпълнен със съчувствие.
— За зла участ, шерифе, не мисля, че ще си спомни кой знае какво.
— Може оттук да успеем да сглобим останалото — кимна Фиона към торбата с уликите.
Уолт се вгледа в сатенените обувки с високи токчета, които се подаваха отвътре.
— Кал — отбеляза той.
Бяха подгизнали в тиня.
— Не е стъпила случайно в някоя крайпътна локва — разсъждаваше Фиона. — Нагазила е до глезените.
— Краката й са в същото състояние. — Сестрата внимателно отметна чаршафа до коленете на момичето. Бяха осеяни с петна от засъхнала кал.
— Но навън навсякъде е заледено — каза Фиона. — Така е поне от два дни. Даже седмица. — Тя направи няколко снимки на обувките в торбата и вдигна поглед към Уолт. — Къде е била тогава?
12.
Ледената повърхност на пътя бе покрита с тънък слой киша. Уолт шофираше предпазливо — щеше да се получи доста неловко, ако се наложеше да измъкват шерифа от някоя крайпътна пряспа. Кечъм — градът, обслужващ хотелите в Сън Вали — се гушеше в подножието на планината. През 60-те бе започнало благоустройството на северния й склон покрай Уорм Спрингс Крийк и изграждането на привлекателни недвижими имоти покрай едноименния черен път. Неравното трасе на Уорм Спрингс Роуд криволичеше в продължение на трийсетина километра покрай малкото селце, състоящо се от ресторанти и магазини за ски екипировка, обслужващи гостите на хотелите и собствениците на вили. Сто години по-рано пътят осигурявал достъп до малки рудници, които така и не успели да просперират. Въпреки лавините, които често осуетяваха движението по него през зимата, неколцина смелчаци бяха дръзнали да построят фермата Борд Ранч, която десетилетия наред представляваше последната спирка на пътя.