Проклятието над Прогонващия духове

- Проклятие ли? - попитах с внезапно любопитство.

- Виждаш ли какво направи? - изсъска гневно господарят ми на брат си. - Няма нищо - обърна се към мен. - Не вярвам в подобни измишльотини, както и ти не бива да вярваш.

- Е, днес погребах един брат - каза Андрю. - Прибирай се у дома сега, преди да ми се наложи да погреба още един. Инквизиторът ще е ужасно доволен да се докопа до Прогонващия духове на Графството. Върни се в Чипъндън, докато още можеш.

- Няма да си тръгна, Андрю, и това е последната ми дума. Имам работа за вършене тук, независимо от Инквизитора - отсече твърдо Прогонващия духове. - Така че ще помогнеш ли, или не?

- Въпросът не е в това и ти го знаеш! - настоя Андрю. - Винаги съм ти помагал преди, нали? Кога съм те изоставял? Но това е лудост. Рискуваш да те изгорят на клада само задето си тук. Сега не е времето да се замесваш отново с онова създание - и той посочи към входа на уличката и вдигна очи към камбанарията. - И помисли за момчето - не можеш да го въвличаш в това. Не и сега. Върни се отново през пролетта, когато Инквизиторът си е отишъл, и ще говорим отново. Ще си глупак да опитваш каквото и да било сега. Не можеш да се бориш с Изчадието и Инквизитора - не си млад, нито пък здрав, като те гледам.

Докато говореха, самият аз погледнах нагоре към камбанарията. Подозирах, че се вижда от почти всяка точка на града и че целият град също се вижда от камбанарията. Съвсем близо до върха имаше четири малки прозореца, точно под кръста. Оттам човек можеше да види всеки покрив в Прийстаун, повечето улици и много от хората, включително и нас.

Прогонващия духове ми беше казал, че Изчадието може да използва хората, да влиза в умовете им и да надзърта през очите им. Потръпнах, питайки се дали някой от свещениците беше там горе сега и Изчадието го използваше да ни наблюдава от тъмнината във вътрешността на камбанарията.

Но Прогонващия духове не беше склонен да размисли.

- Хайде, Андрю, помисли си отново! Колко пъти си ми казвал, че нечестивото в този град набира сили? Че свещениците стават по-покварени, че хората се страхуват? И помисли за двойните десятъци и как Инквизиторът краде земя и изгаря невинни жени и момичета. Какво е променило свещениците и ги е покварило толкова много? Каква ужасна сила кара добри мъже да вършат такива чудовищни неща или да стоят безучастно отстрани и да позволяват те да се случват?

Та, същия този ден, днес, това момче тук е видяло да откарват приятелката му на сигурна смърт. Да, вината е на Изчадието и то трябва да бъде спряно сега. Наистина ли мислиш, че мога да позволя това да продължи още половин година? Още колко невинни хора ще бъдат изгорени на клада дотогава, или ще загинат тази зима от нищета, глад и студ, ако не направя нещо? Градът кипи от слухове, че са виждали разни неща долу в катакомбите. Ако са верни, значи Изчадието набира сила и власт, превръщайки се от дух в създание, облечено в плът. Скоро може да се върне към първоначалния си образ - проявление на злия дух, който потискаше Малките хора. И тогава къде ще сме всички? Колко лесно ще му бъде тогава да ужаси или измами някого и да го накара да отвори онази порта. Не, съвсем ясно и просто е. Трябва да действам сега, за да отърва Прийс-таун от нечестивата сила, преди Изчадието да стане по-силно. Затова ще те попитам още веднъж. Ще ми направиш ли ключ?