Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Слушайте, възможно е няколко жени да са свидетелствали срещу Гейл. Нали? Тогава защо не и Керълайн? Тя може да е била едно от момичетата. Вероятно той й е отмъстил. — Начинът, по който Уин го гледаше над ръба на чашата, разтърси Уолт като електрически ток. Трябваше да се погрижи Болд да разговаря с този човек.
— Колкото по-скоро ми съобщите кога можете да се срещнете с детектива, толкова по-добре. Той ще долети специално за това.
— Трябва да го сметна за някаква чест ли? Нека прави, каквото се налага.
— Бих искал да разгледам оръжието ви — настоя Уолт.
— Жалко, то е в сейфа в спалнята, а проклет да съм, ако помня комбинацията. Точно затова се обаждах на адвоката си. Знаех, че вие сигурно ще пожелаете да го видите, и не исках да ядосвам никого… Но то е заключено там и ще получа комбинацията чак утре по някое време, когато офисът ми е отворен.
— Горе-долу по времето, когато кацне самолетът на адвоката ви, а? — подсмихна се Уолт.
— Груба откровеност от един окръжен шериф.
— Защо да усложняваме нещата повече от необходимото?
— За да могат адвокатите да си заслужат парите, предполагам.
— Не можете да стреляте в задния си двор.
— Казахте го вече. Но Гейл беше някъде там. Не смятах да рискувам.
Уолт чу името на мъжа и се сети за жена си. Гейл беше някъде там. Той никога нямаше да се освободи напълно от нея и това бе най-трудното от всички неща, с които трябваше да свикне — като някой от онези стомашни микроби от Мексико.
Ако в долината имаше убиец на свобода, трябваше да знае.
— Може да е бил някой турист — предположи Уолт. — Или съсед.
— Гейл е пречукал Керълайн — рече Уин. — Аз бях следващият в списъка. Повярвайте ми. Човек като него си урежда сметките. Такива са си футболистите. Помнят всяка дреболия от предишния сезон и следващия път, като се изправят срещу същия играч на терена, го карат да си плати. Така се играе тази игра. Това им е в природата.
— В такъв случай или сте го ранили, или сте го ядосали още повече. А пистолетът ви е заключен в сейфа — каза Уолт. — И вие не помните комбинацията.
Уин хвърли поглед към къщата, а после пак към Уолт.
— Това е проблем — каза той. — Може би ще оставите тази адски готина заместник-шерифка пред вратата ми през цялата нощ.
— Заместник-шериф Чалмърс е женена и има пет деца. Съпругът й ръководи школа по бойни изкуства в Хейли. Най-големият й син е на осемнайсет и вече има черен колан.
Уин сякаш не го чу. Уолт бе загубил част от вниманието му още щом спомена Болд.
— Повторна злоупотреба с оръжие може да доведе до повдигането на обвинения. Нито вие, нито аз искаме това. Може би е добре, че сте забравили комбинацията на сейфа.
— Ако видя някого там, навън, първо ще стрелям, а после ще задавам въпроси. И ще се надявам, че съдията може да е спортен фен. — Уин не заплашваше, само излагаше фактите. — Когато човек като Гейл ти е вдигнал мерника, не получаваш втори шанс. Питайте Керълайн. Питайте другите жени, които е пратил в спешното. Прякорът му в лигата беше Гейл Стихията. Раздаваше мозъчни сътресения наляво и надясно като визитни картички. Питайте Трент Грийн, Кърт Уорнър. Хора като него ги наричаме „змийски зъб“ — трябва им само един удар, за да те убият.
Гейл Стихията. Уолт скри усмивката си, като се чудеше защо не се е сетил сам за това7.
— Повече никакви пистолети.
— А какво ще кажете за мачете или бейзболна бухалка?
— Следващия път опитайте с телефона. Ние затова сме тук.
— За да защитавате и да служите. Нали, шерифе?
— Да.
— Ами защитавайте ме.
— Опитайте с телефонния указател.
— Намерете Гейл и ще направите услуга на всички ни.
— Съобщете ми за кога да уредя срещата с Болд. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Двеста и осемдесет? — подхвърли Уин, когато Уолт се обърна да си тръгва.
Тази забележка го накара да се извърне рязко.
— Средният ви успех в отбитите топки. Използвате и двете ръце — каза той. — Мазолите. — Посочи към дланите му.
Уолт сведе поглед към ръцете си.
— Може пък да съм градинар — каза той.
— Да бе, веднага си личи — рече саркастично Уин. — Двеста и осемдесет — повтори той уверено.
— Двеста осемдесет и пет — отвърна Уолт. Беше впечатлен, но се опита да не го показва.
7
На английски думата „гейл“ означава „буря“. — Б.пр.